Дэн Симмонс - Лятото на страха

Знам със сигурност, че едно от момчетата (за което разбрах, че е изгубило крак във Виетнам по-малко от десетилетие след събитията в Елм Хейвън през лятото на 1960 г.) е станало свещеник в Румъния (и един от двамата главни персонажи) в романа ми „Децата на нощта“. Зарадвах се да го видя и да се уверя, че въпреки загубата на един крак, той си беше същият щедър, дързък и смел герой, който познавах като дете в „Лятото на страха“. Той се появи няколко години по-късно с доста по-малка роля — и след като се беше отказал от свещеническата си служба — като безименен пилот на хеликоптер на Хавайските острови в романа ми „Огньовете на Едем“. Изненадах се да науча за кого се беше оженил в периода между „Децата на нощта“ и настоящия момент.

Корди Кук, смелото малко момиче от „Лятото на страха“, което всички смятат за бял боклук и което не очаквах повече да видя, също се появява в „Огньовете на Едем“ и ролята му е основна поддържаща. След първоначалното ми изумление да науча, че е станала много богата, разбрах причината за това от историята, която разказах. Корди винаги е била изключително упорита.

В комичния трилър „Острието на Дарвин“ който написах през 2000 г., в поддържаща роля се появява друго любимо хлапе от „Лятото на страха“. Кльощавото смело братче от Елм Хейвън е станало метър и осемдесет и осем, и тежи сто и пет килограма през 2000 г. Живее в Калифорния и заедно със съпругата си има компания за застрахователни разследвания. Чувството му за хумор се е запазило. (И все още мрази да го наричат Лари.) Чрез него разбираме част от онова, което се е случило с по-големия му брат.

Един член от Велопатрула на Елм Хейвън се появява като централна фигура в романа ми „Призраци през зимата“ от 2002. Този герой, който междувременно е станал професор по английски в Монтана, току-що е изгубил съпругата и семейството си в заслужен развод и страда от масивно нервно разстройство, когато решава — за негово щастие или нещастие — да се върне в една „обитавана от духове“ ферма до Елм Хейвън, която някога е принадлежала на негов приятел от детството, за да напише роман.

Елм Хейвън и околията му са се променили радикално през зимата на 2000 и нямат нищо общо с онова, което е било през топлото и светло лято на 1960 г., но освен това този главен герой в „Призраци през зимата“ помни събитията от 1960 по различен начин от разказания в „Лятото на страха“.

Свръхестествените елементи вече не са свръхестествени. Необяснимото най-накрая е… донякъде… обяснено.

Имах цел, докато пишех „Призраци през зимата“, и тя беше да създам фиктивна лента на Мьобиус от двата романа — почти буквално да сътворя извита в кръг двустранна история с — топологично погледнато — само една страна . Също както човек може да прокара върха на молив около двете страни на истинска, триизмерна лента на Мьобиус, без да вдига молива от хартията, така и читателят може да чете „Призраци през зимата“ и „Лятото на страха“ като две отделни приказки, отделни, но равни (и странно взаимозависими) реалности, тъй като и двете са базирани на една и съща поредица от събития.

Когато читателите ми казват, че искат да прочетат двете книги и ме питат дали да започнат от „Лятото на страха“, или от нейното „продължение“, „Призраци през зимата“, се опитвам да им обясня — невинаги успешно, — че вторият роман не е точно продължение и че няма значение кой ще прочетат първо. И в двата случая единият от двата ще хвърли нова светлина върху онази книга, която вече е прочетена. (Няма значение къде ще се постави върха на молива, за да се направи непрекъсната линия около лента на Мьобиус.)

Наистина има „призрак“ в „Призраци през зимата“. Този призрак е незаличимият спомен за едно момче с големи перспективи, което умира прекалено рано и прекалено жестоко. Каквото и обяснение да приеме читателят за смъртта, самата смърт е безвъзвратна.

Но дали наистина е така?

Оказа се, че не съм единственият разстроен от гибелта на този главен герой в „Лятото на страха“. В голяма част от пощата, която получавам от цял свят след публикуването на романа, се настоява „да съживя героя“. (Дали съм го направил в „Призраци през зимата“, оставям на вас, читателите й, да прецените.) Но в гневните, обидни или великодушни писма и имейли, които хората ми изпращат, се развиват теории, че този интересен (и уязвим) герой в действителност не е мъртъв , а е бил отведен и затворен в пашкул под едно от фермерските полета край Елм Хейвън. (И така нататък.)