Дэн Симмонс - Лятото на страха

Световете между детския живот и този на възрастните просто са били отделни. В „Лятото на страха“ всяко от децата е принудено да се изправи пред някои от ужасните аспекти на живота на възрастните — груба сексуалност, смъртта на приятел, насилие, самота, пиянство, — но те винаги се подкрепят взаимно и черпят сили от местата и тайните, които представлява самото детство.

Днес децата от всички възрастови групи са се превърнали в цели за реклама и търговия. Вместо „Ливайс“ хлапетата от средната класа искат да носят дизайнерски дънки. Вместо изчистени тениски (или така обичаните бойскаутски ризи) днешните деца носят огромни дизайнерски етикети, изписани върху тениските им, сякаш си плащат за привилегията да бъдат билборд на някаква корпорация. Прекалено много момчета искат да носят различни спортни обувки — баскетболни маратонки, маратонки за крос, маратонки за бягане, — които струват по 60 долара и повече, докато момчетата от 1960 г. играят всеки спорт с гуменки или кецове. Момичетата слагат кукли „Американско момиче“ в списъка си с играчки, които искат да получат за Коледа — кукли, които струват по 100 долара и повече.

През 1999 г. Нийл Постман пише: Истината е, че детството днес, ако въобще може да се каже, че съществува такова, е икономическа категория. Културата не прави почти нищо за децата, тя само се опитва да ги превърне в консуматори.

Положението е станало още по-лошо от времето, когато Постман е написал тези думи. (Тъй като умира през 2003 г., милостиво му е спестен сковаващият душата маркетингов Лолита-феномен, известен като „Хана Монтана“, който бе излъчен по Дисни Ченъл през 2006 г.)

Майк, Кевин, Лорънс, Дуейн, Корди, Дона Лу, Дейл, Харлън и другите деца от Елм Хейвън обикновено не разполагат с пари за харчене, освен с някой и друг цент за студена бутилка кола от червената машина на „Ей & Пи“ на Мейн Стрийт, където работи майката на Майк, или за дъвка от автомата на „Парксайд Кафе“ по време на Безплатната прожекция в Бендстенд Парк. Всевиждащото око на медиите на Мордор и армията от орки на Медисън Авеню все още не са ги открили. Децата все още не са се превърнали в „консуматори“.

Все още са човешки същества.

През цялата година, когато учебният ден в Старото централно училище свърши, учителите подреждат в колона първо фермерските деца, които да се качат на автобусите си, а градските деца седят по чиновете, нервничат и чакат селските хлапета да си тръгнат. Накрая те също могат да си ходят.

Фермерски (селски) деца и градски деца. Това е сериозно разделение. Градските деца прекарват лятото, като си играят заедно, карат велосипедите си заедно, сформират Велопатрула заедно, играят на бейзбол заедно. Селските деца… е, повечето от тях си имат задължения. Ако в близост до някое от тях има друго фермерско дете, то прекосява ставащите все по-високи царевичните ниви, за да играе с това друго дете — къпят се във водоема, от който пият животните, хвърлят кочани царевица в силоза, стрелят по врабчетата с въздушните си пистолети и така нататък. В общи линии селските деца водят по-самотен живот от градските.

Единственото изключение е Дуейн Макбрайд.

Той е изключение в много отношения.

Дуейн Макбрайд е фермерско дете, което живее на повече от три километра от Елм Хейвън, но през лятото дружи с Майк, Дейл, Кевин и другите хлапета от кокошарника. Дуейн е член на Велопатрула, но няма велосипед. Всички останали момчета са слаби — отчасти заради скромен хранителен режим, отчасти заради невероятните дневни игри на открито през цялата година, — но Дуейн е дебел.

Останалите момчета не харесват особено училището (и учителите), защото са скучни. Дуейн от своя страна е прекалено умен за Старото централно и за повечето учебни заведения.

Той се самообучава и при това брилянтно. С някои насоки от чичо си Арт, вече е прочел повечето книги — художествени и нехудожествени, — които представляват сериозна част от образованието в колежите. Прекарва повечето зимни нощи във фермата сам, тъй като баща му е на поредния си дълготраен запой, и през това време е научил пет чужди езика, като акцентът му е отработен до съвършенство, благодарение на старите фонографски записи, които намира в архивите на обществената библиотека на Оук Хил. Чел е „Илиада“ на гръцки, „Енеида“ на латински и „Пролегомени на всяка бъдеща метафизика“ на Кант на старонемски. И всичко това, преди да навърши дванадесет.