Дэн Симмонс - Лятото на страха

Комуникацията с хора с тройно отклонение — коефициент на интелигентност 55 или по-нисък — е почти невъзможна. В много случаи подобни индивиди не принадлежат на човешкото интелектуално общество.

Е, същото се отнася и за онези човешки отклонения, които са по-умни от нас. Често сме впечатлени от тези хора, които са с голямо стандартно отклонение. Случва се да работим за хора, които са надарени с КИ 130 или по-висок — това са две стандартни отклонения над нормата. Повечето от нас, независимо дали сме наясно с това или не, ще срещнат поне един човек, който ще има три стандартни отклонения от КИ нормата. За добро или лошо тези хора променят света.

А Дуейн Макбрайд?

Коефициентът на интелигентност на Дуейн може би е около 220 или дори по-голяма стойност, повече от седем стандартни отклонения от нормата за интелигентност, но за нещастие — или за щастие — тези тестове не могат да измерват точно толкова високо ниво на интелигентност. Подобни хора буквално са извън измерванията. И в много отношения извън способността ни да ги разберем.

Интересно ми е, че Майк, Дейл, Лорънс, Кевин и повечето от другите деца много харесват Дуейн Макбрайд, макар че той често казва неща, които не разбират. Както научаваме от „Призраци през зимата“, Дейл Стюарт се превръща в уважаван професор и писател, който е наясно, че въпреки академичните си постижения, не разбира нещата, както приятеля му Дуейн Макбрайд, когато Дуейн е бил на единадесет години.

Джим Харлън вероятно е най-подозрителен към Дуейн, но от разказите ми в „Нощта на изборите“ и от други места разбирам, че Харлън също е изключително интелигентен и конкуренцията го наранява и го кара да завижда. Това ще го отведе до неговата тъмна пътека.

Буквално обичам героя Дуейн Макбрайд. Ще съм много щастлив, ако имам възможност да проследя приключенията му в живота, вероятно в политиката, и определено в интелектуалния свят. Той е моят Майкрофт, големият брат на Шерлок. Той е Ниро Улф, който мисли и прави дедукции като Сам Спейд, и е невероятно духовит като Питър Устинов. За мен би било огромно удоволствие да бъда приятел с Дуейн Макбрайд, дори само за да се уча от него, както се уча от Кийт Н. и от другия, истинския Дуейн.

В крайна сметка не съм особено изненадан, че Дуейн Макбрайд има само един истински приятел и сподвижник — старото му коли Витгенщайн.

Животът рядко имитира изкуството. Но неотдавна това се случи при мен.

Основна метафора и фокусна точка в „Лятото на страха“ е „Безплатната прожекция“. Безплатната прожекция е филм, който се прожектира на стената отстрани на „Парксайд Кафе“ през повечето съботни вечери през лятото на 1960 г. в Елм Хейвън, точно както подобна Безплатна прожекция беше част от детството ми в Бримфилд. За истинска снимка от Безплатната прожекция (намираща се до снимки с истинските деца, които ми послужиха за образци на Майк О’Рурк, Кевин Гръмбакър, Джим Харлън, Дейл Стюарт, Лорънс Стюарт и други) ви препращам отново в архивите на уеб страницата ми:

http://www.dansimmons.com/about/snapshots2.htm

Последната снимка на тази страница е на хора, седнали на одеяла и в пикапи, с деца върху естрадата, които чакат истинската Безплатна прожекция да започне.

През 2007 г. семейството ни се премести в новия ни дом. Скоро след пристигането ни, двамата с Карън — често с помощта на вече порасналата ни дъщеря Джейн — инициирахме Лятната филмова поредица на семейство Симънс (Филми под звездите!). Често съседи и приятели се отбиваха през съботните вечери през лятото, за да седнат в мрачния ни заден двор (осветяван единствено от лампите на перголата [4] Проста градинска конструкция или арка с рамка. , където се намираха пуканките, лимонадата и други лакомства) и да гледат стари филми, прожектирани на огромния екран, който разпъвахме.

Повечето от гостите на тази Лятна филмова поредица вероятно бяха наясно, че съм писател, но това никога не е било основна тема по време на разговорите ни за филмите. Най-интересно беше състезанието, което организирах, като изпращах по имейлите на поканените трудни и ексцентрични въпроси относно филми като „Аз пея под дъжда“. (В края на тези летни прожекции, един джентълмен и една дама, които бяха спечелили няколко от тези наистина трудни надпревари, подариха на двама ни с Карън „Почетен Оскар“ за поддържане на интереса във филмовото изкуство. Наградата беше доста тежка и както разбрахме, беше закупена от някакво място в Холивуд, което беше единственият лицензиран търговец на подобни статуетки в САЩ.)