Дэн Симмонс - Лятото на страха

На тази последна филмова вечер през онова лято — трудно е да си го представя, докато гледам залязващото слънце през прозореца в първия ден на декември, — казах, че ще обясня защо организираме тези прожекции. За целта извадих екземпляр от „Лятото на страха“ и прочетох на глас следния откъс на четиридесетте души, насядали по столовете в двора ни и на децата върху спалните чували върху ароматната трева…:

Безплатната прожекция започваше по тъмно, но хората пристигаха в Бендстенд Парк още докато слънцето беше надвиснало над Мейн Стрийт като жълтеникавокафява котка, която не иска да напусне топлия асфалт. Цели семейства паркираха пикапите и комбитата си на паркинга от страната на Броуд Авеню, за да имат най-добрата гледка, когато филмът бъдеше прожектиран върху „Парксайд Кафе"; след това си правеха пикник на тревата или сядаха на естрадата и си говореха със съгражданите, с които не се бяха виждали от известно време. Повечето от местните жители започнаха да прииждат, когато слънцето най-накрая залезе и прилепите прехвърчаха на фона на притъмняващото небе. Броуд Авеню приличаше на проход към тъмен тунел под своята арка от брястове, в края на който имаше приятно обещание за светлина, шум и смях.

Безплатната прожекция беше традиция, която датираше от началото на Втората световна война, когато най-близкото кино — дворецът „Евалц" в Оук Хил — беше затворило заради записването на единствения прожекционист и син на Евалц, Уолт, в морската пехота. Пеория беше следващият източник на филмови забавления, но шестдесет и пет километровото пътуване беше прекалено дълго за повечето хора, а и имаше дажби на горивото. Затова всяка съботна вечер от онова лято на 1942, господин Ашли-Монтагю носеше един прожекционен апарат от Пеория и прожектираше кинопрегледи, военни реклами, анимационни филмчета и игрални филми, точно там, в Бендстенд Парк. Образите бяха високи шест метра на бялото платно, разпънато върху стената на „Парксайд Кафе".

Днес, през четвъртата вечер от юни на лятото на 1960 г., дългият „Линкълн" на господин Ашли-Монтагю спря на мястото на запад от естрадата, което винаги се пазеше за него, а господин Тейлър, господин Спърлинг и други членове на Градския съвет му помогнаха да пренесе масивния прожекционен апарат до дървената му платформа на естрадата. Цели семейства се бяха разположили на одеяла и пейки, авантюристични деца бяха изгонени от ниските клони на дърветата и от скривалищата им под естрадата, а родители, които стояха в каросериите на пикапите си, разпънаха сгъваеми столове и си взеха по купа с пуканки. Целият парк беше затихнал в очакване, докато небето притъмняваше над брястовете и правоъгълното платно на стената на „Парксайд Кафе" оживя.

Ако това е първият път, в който четете „Лятото на страха“ се надявам да се насладите на шоуто. За онези от вас, които се завръщат — добре дошли отново в Елм Хейвън.

Дан Симънс

Колорадо

1 декември 2010 г.

Искам да благодаря на Крейг и Крие Улф, Джеймс Д. Френч, Брад Милър, Уилям Колман и другите членове на нашия онлайн форум, които ми помогнаха в проучването за така наречения „район на скитане на децата“.

Използвал съм също и следните интересни изследвания:

Астана, А., „Децата имат нужда от приключението, наречено опасна игра“, „Обзървър“ неделя, 3 август 2008 г.

„Барнадос“, „Безопасна игра“, Лондон: „Барнадос“, 1995 г.

Карвър, А., Тимперио, А. и Крофърд, Д., „Безопасна игра: Влиянието на кварталната безопасност върху физическата активност на децата“, Център за физическо развитие и здравословно хранене, Училище за тренировки и здравословно хранене, университет „Дийкин“ Вик. 3125, Австралия, 31 август 2006, ревизия от 19 юни 2007 г.

Кънингам, Дж., „Безнадзорната игра на децата не е лукс, а решаващ аспект в развитието им“, годишна конференция „Шотландия играе“, 2001, статията е публикувана на 3 януари 2002 г.

Дербишър, Д., „Как децата изгубиха правото да се скитат свободно за период от четири поколения“, „Дейли Мейл“ 15 юни 2007 г.

Еню, Дж., „Време за деца или време за възрастни?“ в Дж. Квортруп, М. Брейди, Г. Сгрита и X. Уинтърсбъргър „Детството е от значение: Социална теория, практика и политика“, Алдершот: „Ейвбъри Прес“ 1994 г.

Гастър, С., „Достъп на градските деца до техния квартал: Промените за период от три поколения“, „Среда и поведение“, януари 1991, 70-85

Хилман, М., Адаме, Дж. и Уайтлег, Дж., „Един погрешен ход. Изследване върху свободното придвижване на децата“, Лондон: Институт за политически изследвания, 1990 г.