Дэн Симмонс - Лятото на страха

Ако пътникът имаше някакви познания по архитектура, той или тя щяха да спрат на тихата улица, да слязат от колата си, да позяпат и да направят снимка.

След като стореха това, наблюдателните зрители щяха да забележат, че високите прозорци представляваха огромни, черни дупки — сякаш бяха проектирани, за да поглъщат светлината, а не да я допускат или отразяват, — а нюансите от ричардсъновия, римския, френския и италианския стил се смесваха в един нов брутален и обикновен стил, който можеше да се опише като „Западна училищна готика“. Усещането, което сградата оставяше у наблюдателя, не беше на величественост или дори за някакъв архитектурен куриоз, а на една прекалено голяма и шизофренична маса от тухли и камък, върху които се издигаше камбанария, очевидно построена от луд.

Някои от посетителите, които не се поддаваха лесно на безпокойството, което училището будеше, можеха да попитат местните или дори да отскочат до Оук Хил, където се намираше окръжното управление, за да прегледат архивите за него. Там щяха да разберат, че Старото централно е било част от много по-голям план отпреди осемдесет години, в който идеята е била в страната да се построят пет такива училища — Североизточно, Северозападно, Централно, Югоизточно и Югозападно. От всички тях беше издигнато само Старото централно.

През седемдесетте години на деветнадесети век, Елм Хейвън беше по-голям, отколкото сега, в настоящата 1960, до голяма степен благодарение на железницата (която вече не се използваше) и големия прилив на имигранти, които бяха доведени на юг от Чикаго от амбициозни архитекти. От население от 28 000 души през 1875, районът беше намалял до по-малко от 12 000, установени при преброяването през 1960 г., повечето от които бяха фермери. Елм Хейвън се беше увеличил с 4300 души през 1875 г. и Съдия Ашли, милионерът, който стоеше зад плановете за заселване на града и построяването на Старото централно, беше предвидил, че населението скоро ще задмине това на Пеория и един ден ще се съревновава с Чикаго.

Архитектът, който Съдия Ашли беше довел отнякъде от изток — мъж на име Солон Спенсър Олдън, — беше ученик на Хенри Хобсън Ричардсън и Р. М. Хънт. Неговите архитектурни кошмари използваха по-мрачните елементи от възникналия по-късно неоримски стил, но без усещането за величественост и общественост, които подобни сгради в римски стил навяваха.

Съдия Ашли беше настоял — и Елм Хейвън се беше съгласил — училището да бъде построено с подобни размери, за да може да обслужва следващите, по-многобройни поколения от деца, които щяха да бъдат привлечени в окръг Крийв Кор. Затова сградата щеше да разполага с класни стаи за малки и големи — тези за гимназистите бяха на третия етаж и се използваха само до Първата световна война, — и с помещения, които щяха да играят ролята на градска библиотека и дори на колеж, когато подобна нужда възникнеше.

Така и не беше създаден колеж в окръг Крийв Кор или в Елм Хейвън. Голямата къща на Съдия Ашли в края на Броуд Авеню изгоря до основи, когато синът му банкрутира по време на Рецесията от 1919 г… Старото централно си остана основно училище през годините, като служеше на все по-малко и по-малко деца, които оставаха в района, а в окръга се строяха други училища.

Гимназиалните класни стаи на третия етаж станаха излишни през 1920 г., когато в Оук Хил отвори врати истинска гимназия. Те бяха затворени и оставени да тънат в мрак и паяжини. Градската библиотека беше преместена от сводовете през 1939 и горният мецанин с рафтове остана предимно празен, но продължи да се взира в малкото останали ученици, които минаваха по мрачните коридори, прекалено широките стълбища и сутерена, приличащ на катакомби, като бегълци в отдавна изоставен град от едно неизвестно миналото.

Най-накрая, през есента на 1959 г., новият градски съвет и училищното настоятелство на окръг Крийв Кор взеха решение, че Старото централно е надживяло дните си и че този архитектурен звяр — дори в тази си изтърбушена форма — е прекалено труден за отопление и поддръжка, и че всичките 134 ученици от Елм Хейвън ще бъдат преместени в новото училище до Оук Хил през есента на 1960 г.

Но през пролетта на 1960 г., през последния учебен ден, само часове преди да се пенсионира завинаги, Старото централно училище все още се пъчеше гордо и чинно пазеше тайните и загадките си.

Шестокласникът Дейл Стюарт седеше в класната си стая в Старото централно и за пореден път се убеждаваше, че последният учебен ден е най-голямото наказание, което възрастните бяха измислили за децата.