Дэн Симмонс - Лятото на страха

Дейл погледна старата дама и изпита нещо подобно на съжаление. Госпожа Дъбет продължаваше да е дебела, но теглото й стоеше като прекалено голямо палто. Когато се движеше, долната част на дебелите й ръце се тресеше като палачинки, висящи от кокал. Очите й бяха потъмнели и потънали в орбитите си и приличаха на насинени. Учителката се взираше през прозореца, а изражението й беше безнадеждно и празно като това на Корди Кук. Синята й коса изглеждаше разчорлена и пожълтяла в корените си, а роклята й стоеше накриво, сякаш не й беше закопчала правилно копчетата. От нея се носеше неприятна миризма, която напомняше за миризмата, която излъчваше госпожа Дъган точно преди Коледа.

Дейл въздъхна и се помести на мястото си. 14:52.

Нещо се размърда в тъмния коридор, плахо движение и слаб проблясък, които принадлежаха на Тъби Кук, дебелия малоумен брат на Корди. Тъби зяпаше в стаята, като се опитваше да привлече вниманието на сестра си, без да бъде забелязан от Старото Дупище. Нямаше успех. Корди беше хипнотизирана от небето навън и не би забелязала брат си, дори да хвърлеше тухла по нея.

Дейл кимна едва на Тъби. Големият четвъртокласник, облечен в гащеризон, му показа среден пръст, размаха някаква карта, която приличаше на пропуск [6] В Америка учениците получават такъв пропуск, за да отидат до тоалетна и с него те оправдават временното си отсъствие от час. да отиде до тоалетната, и се изгуби в сенките.

Дейл отново се помести на мястото си. От време на време Тъби играеше с него и приятелите му, въпреки че семейство Кук живееха в една от съборетините, издигнати върху циментови блокове край железопътните релси до зърнохранилището. Тъби беше дебел, грозен, глупав, мръсен и псуваше повече от всеки друг четвъртокласник, но това не го дисквалифицираше от групата на градските хлапета, които се наричаха Велопатрула. Въпреки всичко Тъби не изгаряше от желание да дружи с Дейл и приятелите му.

Какво ли беше намислил сега този тъпак? Погледна отново часовника. Все още беше 14:52.

Насекоми в кехлибар.

Тъби Кук се отказа да маха на сестра си и тръгна към стълбището, преди Старото Дупище или някой от другите учители да е забелязал, че се шляе наоколо. Тъби беше получил пропуск за тоалетната от госпожа Гросейнт, но това не беше гаранция, че някоя от другите стари кошници нямаше да му нареди да се върне в класната си стая, ако го хванеше да се скита из коридорите.

Тъби се затътри по широките стъпала, забеляза, че дървото се беше набраздило от няколкото поколения деца, които бяха стъпвали по тях, и забърза към стълбищната площадка под кръглия прозорец. Светлината, която преминаваше през него, беше червена и слаба заради бурята, която назряваше навън. Тъби вървеше под празните рафтове на някогашната библиотека, която се помещаваше на площадката между етажите и на тесния мецанин, но въобще не ги забелязваше. Рафтовете бяха празни още от времето, когато започна да посещава това училище.

Тъби бързаше. Оставаше по-малко от половин час до края на учебния ден, а трябваше да стигне до момчешката тоалетна на долния етаж преди края на деня и преди да затворят това проклето старо място завинаги.

На първия етаж беше по-светло и се носеше повече шум от дейността на началните класове — от първи до трети, — което правеше мястото някак по-човешко, въпреки тъмното стълбище, което водеше на по-горните мрачни етажи. Тъби ускори крачка, преди да бъде забелязан от някой учител, мина през една врата и забърза по стълбите надолу към сутерена.

Беше много странно, че училището не разполага с тоалетни на първия или втория етаж. Имаше такива само в сутерена и то в изобилие — тоалетни за учениците от първи до трети и от четвърти до шести клас, заключените тоалетни до онази дупка, на която пишеше „УЧИТЕЛСКА СТАЯ“, и малката тоалетна до котелното, в която Ван Сайк пускаше по една вода, когато му се наложеше. Възможно беше да има тоалетни и в другите неизползвани помещения по тъмните коридори.

Тъби, също както останалите деца, знаеше, че съществуват стълби, които водеха под сутерена, но, също като останалите деца, не беше слизал там и нямаше намерение да го прави. Там нямаше осветление, за бога! Никой друг, освен Ван Сайк и директор Руун, не знаеше какво има долу.

Вероятно още тоалетни , помисли си момчето.

Насочи се към тоалетната за учениците от четвърти до шести клас, онази, на която пишеше „МУМЧЕТА“. Тази табелка не беше променяна от началото на света — старецът на Тъби му беше споделил, че когато ходил на училище, била същата, — а единствената причина, поради която двамата с баща му знаеха, че има грешка в написаното, беше мрънкането и възмущението на дъртата госпожа Дъган относно тази некомпетентност. Хленчила за това още от времето, когато старецът му бил хлапе. Е, дъртата госпожа Дъган вече беше мъртва — мъртва и разлагаща се в гробището „Калвари“, близо до кръчмата „Черното дърво“, в която старецът на момчето киснеше през повечето време — и Тъби се чудеше защо старата дама не беше поправила проклетата дума, ако толкова много я притесняваше. Разполагаше с около сто години да слезе долу и да пребоядиса табелката. Предполагаше, че просто й е харесвало да мрънка и да се възмущава… така се беше чувствала умна и беше карала другите, такива като него и стареца му, да се чувстват глупави.