Дэн Симмонс - Лятото на страха

Тъби се забърза по мрачния вит коридор към тоалетната, на която пишеше „МУМЧЕТА“. Тухлените стени бяха боядисани в зелено и кафяво преди десетилетия, а старият таван беше целият в тръби, пръскачки и паяжини. Коридорът създаваше усещането, че бродиш из дълъг тесен тунел в някаква гробница или катакомба. Приличаше на онзи филм за мумии, който гледа, когато миналото лято гаджето на най-голямата му сестра измъкна него и Корди и ги заведе на откритото кино в Пеория, като ги скри в багажника на колата. Филмчето не беше лошо, но на Тъби щеше да му хареса още повече, ако не се налагаше да слуша всичкото онова мляскане, смукане и охкане от задната седалка, където сестра му Морийн се натискаше с онзи пъпчив тип на име Бърк. Сега Морийн беше бременна и живееше с него оттатък бунището, близо до техния дом, но не мислеше, че тя и тъпакът са женени.

Корди седеше обърната назад през цялото време и наблюдаваше разгонените Морийн и Бърк, вместо да гледа филма.

Тъби се спря пред вратата на тоалетната за мумчета и се ослуша, за да разбере дали има някой тук долу. Понякога старият Ван Сайк се прокрадваше зад хлапетата и ако се мотаеха наоколо, както смяташе да направи самият той… или ако не правеха нищо… ги удряше по главата или ги ощипваше силно по ръката. Не нараняваше всяко дете… не и богатите сополанки като дъщерята на доктор Стафни, как й беше името, Мишел… само децата като Тъби, Джери Дейсингър и подобните им. Хлапета, чиито родители не даваха пет пари за тях или които се страхуваха от Ван Сайк.

Много деца се страхуваха от пазача на училището. Тъби се питаше дали много от родителите на тези деца също се страхуват от него. Ослуша се, не чу нищо и се промъкна тихомълком в тоалетната.

Помещението беше дълго, мрачно и с нисък таван. Нямаше прозорци и само една крушка работеше. Писоарите бяха много стари и приличаха на направени от някакъв гладък камък или нещо подобно. Водата в тях постоянно течеше. Седемте тоалетни кабинки бяха в лошо състояние и навсякъде имаше надписи…името на Тъби можеше да бъде прочетено в две от тях, а инициалите на стареца му се кипреха в последната… и всички, с изключение на една, нямаха врати. Само че Тъби имаше работа в другия край на мивките, писоарите и кабинките, в най-тъмната част, където беше задната стена.

Външната стена беше от камък. Отсрещната, онази, на която бяха писоарите, беше от мръсни тухли. Но вътрешната стена… онази оттатък кабинките… беше от гипс и Тъби се спря и се ухили точно пред нея.

Там имаше дупка — дупка, която се намираше на петнадесет-двадесет сантиметра над студения каменен под (как е възможно да има друг сутерен под този каменен под?) и беше висока почти деветдесет сантиметра. Подът беше посипан с пресен гипсов прах. От него — като човешки ребра — стърчеше изгнила рабицова мрежа.

Други деца бяха работили на мястото, откакто Тъби слиза тук тази сутрин. Нямаше проблем. Можеха да свършат част от работата, но честта да я довърши, трябваше да бъде негова.

Момчето се наведе и погледна през дупката. Тя беше достатъчно широка, за да провре ръката си. Стори го и усети тухлена или каменна стена на около шестдесет сантиметра навътре. Отляво и отдясно имаше достатъчно място и Тъби опипа наоколо, като през цялото време се чудеше защо му е било на някого да издига нова стена, след като старата още си е тук.

Момчето сви рамене и започна да рита. Вдигаше доста шум, гипсът се пропукваше, мрежата се късаше, парчета от стената хвърчаха и се вдигаше облак прах, но със сигурност никой не можеше да го чуе. Тъпото училище имаше по-дебели стени от тези на някоя крепост.

Ван Сайк обикаляше сутерена, сякаш живееше тук… може би наистина живееше тук, помисли си Тъби, никой не го беше виждал някъде… другаде. .. но странният пазач с мръсните ръце и жълтите зъби не се беше мяркал наоколо от дни и очевидно хич не му дремеше, ако някое от момчетата ( Мумчетата, помисли си Тъби) събаряше стената в тоалетната за учениците от четвърти до шести клас. Защо да му пука на Ван Сайк? След ден-два щяха да затворят тази помийна яма, наречена училище. След това щяха да съборят сградата. Защо да му пука на Ван Сайк?

Тъби зарита с ярост, която рядко показваше. Вложи целия си гняв от петте години страдание, започнали още от детската градина, в които беше наричан „изостанал ученик“ в това проклето училище. Пет години трябваше да седи тук заради своите „проблеми с поведението“, наврян до стари кошници като госпожа Гросейнт, госпожа Хауи и госпожа Фарис, бюрото му беше току до техните, за да могат „да го държат под око“ и да се наслаждава на дъртата им миризма, да слуша дъртите им гласове и да се съобразява с дъртите им правила…