Дэн Симмонс - Лятото на страха

Дуейн Макбрайд е различен по един друг много важен начин.

Всички деца в „Лятото на страха“ са белетристични вариации или съчетания от истински момчета и момичета, които познавах през малкото години, в които живях в Бримфилд. Дуейн Макбрайд е амалгама от двама млади мъже, които срещнах много по-късно, по време на четиригодишния ми престой в колеж „Уабаш“ в Индиана.

Един от тези брилянтни млади мъже, който се превърна в Дуейн Макбрайд, се казва Кийт Н. Той беше второкурсник, когато завършвах, но всъщност беше много, много години пред мен в учението и общата си култура. Кийт е жив и здрав и преподава латински, гръцки, класика, история на филмовото изкуство и други предмети в един средно голям университет в Индиана. На една конвенция на научната фантастика ме попитаха: „Дан, познаваш Стивън Кинг, Дийн Кунц, Харлан Елисън, Питър Строб, Дейвид Морел и много други велики писатели. Кой е най-умният човек, когото си срещал?“

Всеки път отговарям по един и същ начин: „Най-умният човек, когото някога съм срещал, вероятно е един мъж на име Кийт Н.“

Понякога може и да се съмнявам в това, но наскоро Кийт дойде на сватбата на дъщеря ми тук в Колорадо и докато го гледах и слушах как говори с другите гости — творци, социолози, редактори, домакини, пилоти, лингвисти, филмови агенти, лекари, терапевти, продуценти — Кийт винаги знаеше толкова много в областта на другия, сякаш беше негов колега в тази професия, — осъзнах, че съм прав в преценката си, че той е на първо място сред всички онези интелигентни хора, които познавам.

Другата половина от амалгамата, която се превърна в Дуейн Макбрайд, носеше името Дуейн и ми беше приятел в колежа, който беше убит в истинския живот две години след завършването ни. Като основател и главен редактор на литературното ъндърграунд издание „Сатир“ по време на последната ми година в „Уабаш“, публикувах художествени и нехудожествени произведения на Дуейн. Бяха брилянтни. Той беше брилянтен.

И нещастен.

Подробности за приятелството ми с този Дуейн (и литературното ни съревнование в колежа; съревнование, което съществуваше единствено в главата на Дуейн), както и подробности за убийството му и безплодните ми усилия да създам награда на името му в „Уабаш“, можете да прочетете в есето ми „Да пишеш добре“ от архивите на уебсайта ми: http://www.dansimmons.com/writing__welll/archive/2009_12.html

Да, аз също мразя подобни линкове в хартиени книги. Те са полезни само ако четете на „Киндъл“, иначе, признавам си, няма особена полза от тях. Но за да добавя още сол в раната, ще кажа, че поредицата ми есета „Съобщение от Дан“ за октомври и ноември (2008) на същата страница са написани под формата на разказ в две части, позициониран в Елм Хейвън, с участието на едно от момчетата в Елм Хейвън, и се случва — или поне започва — по време на телевизионния дебат между Кенеди и Никсън на 21 октомври 1960 г.

Събитията в тези две миниистории се развиват не само през октомври 1960, след случилото се в „Лятото на страха“, но също така ни отвеждат десетилетия напред в бъдещето на много от основните герои в романа. Това може да не ви хареса. Прочетете тези разкази на своя отговорност и едва след като сте прочели „Лятото на страха“:

http://www.dansimmons.com/news/message/2008_10.html

http: //www.dansimmons.com/news/message/2008_11.html

Но да се върнем отново на Дуейн Макбрайд.

Част от удоволствието ми да създам и пиша за него беше простият факт, че Дуейн вероятно е единственият гений , който съм създавал в творбите си.

Използваме определението „гений“ прекалено свободно — често, за да отбележим, че някой е много умен. Магистърската ми степен в образованието и последвалото ми обучение в Съвета за кооперативни образователни услуги в Ню Йорк ме подготвиха да работя не само с начални ученици, които имаха сериозни проблеми с учението, но и с много надарени такива.

Дуейн Макбрайд е рядка птица, може би най-рядката — той е изключително надарен. В истинския живот всички имаме шанс да се натъкнем на истински гений, колкото имаме шанс да срещнем извънземно.

Никой не вярва на тестовете за интелигентност, но те си остават единствен и най-добър начин да се предвиди академичният и професионален успех. След цял век на измерване, никой не знае какво точно се измерва с „г-фактора“ в един подобен тест, но — поне в Западна Европа — този г-фактор може да е главен определящ фактор в живота ни.

На повечето от нас е известно, че стандартното отклонение в един такъв тест е 15 точки. Както знаем, мнозинството се намира някъде по средата, затова средният коефициент на интелигентност е 100. Всички сме свикнали да си имаме работа с хора, които се намират в стандартно отклонение — 15 точки или КИ-то им е 85, — те са под средния коефициент. Дори знаем как да се държим любезно с такива и с онези, които се отклоняват до КИ 70, което граничи с умствена изостаналост.