Дот Хатчисон - Лятото на ангелите

— Така ли?

Въпреки късния час на челото му е избила пот. Което ми напомня неприятната подробност, че роклята влажно лепне за гърба ми. Лятото във Вирджиния. Партньорът ми се ухилва накриво и се накланя на другата страна, за да завърже и втората обувка.

— Няма да можеш да спиш тук, а Шевон не ми се струва в настроение да те остави да се замъкнеш до тях в безумно ранен час сутринта.

Така си е.

— Благодаря — въздишам. — Стига някой от полицаите да ме съпроводи вътре, би трябвало да успея да си опаковам чисти дрехи и дреболии, вместо да развалям някоя пътна чанта.

— Lo que quieras [4] Както желаеш (исп.) — бел. прев. .

На верандата един от парамедиците разтваря хрущящо сребърно одеяло и нежно го подпъхва около Рони. Сигурно се подготвят да го преместят. Холмс е на телефона — слуша повече, отколкото приказва, както ми се струва; изражението й не издава почти нищо. Ако не се лъжа, има дете горе-долу на възрастта на Рони. След като затваря, казва нещо на полицая и тръгва по стъпалата да се присъедини към нас.

— Социалните ще ни посрещнат в болницата — съобщава. — Агент Рамирес, молят да не присъствате, поне в началото. Искат да видят дали отсъствието ви ще помогне на Рони да си спомни нещо друго, което убиецът може да е споменал за вас.

— Значи родителите му със сигурност са мъртви?

Детектив Холмс поглежда телефона си и кимва:

— О, да. Детектив Миньоне отговаря за случая. Казва, че ако искате да хвърлите едно око, ще ви запише имената.

— Наистина ли? — пита Едисън и май влага в думите си повече съмнение, отколкото е възнамерявал.

— Знаем, че това не е случай на Бюрото, но като нищо може да стане такъв. Да вървят по дяволите юрисдикциите, предпочитам да ви държа осведомени, преди проблемът да се закучи!

— Благодаря ви.

— Агент Райън е свободна да си върви…

За минута бях забравила за Шевон.

— Сигурно ще й се обадим с няколко въпроса, но няма причина да я държим тук. Агент Рамирес, имате ли нужда от нещо от къщата, преди да опънем лентата?

Сърцето ми пада в петите при споменаването на лентата. Очевидно не бих могла напълно да скрия случая от съседите, но лентата ще усложни положението още повече.

— Ако е възможно — отговарям.

Кимам окуражително на Рони, докато парамедиците и полицаят го съпровождат покрай мен, по-дребният от тях държи дланта си долепена до рамото на момчето.

Рони се обръща да ме погледне, ококорен и с известна доза обида.

— Всичко с него ще бъде наред — уверява ме Холмс тихо.

Едисън сумти.

— Поне в определен смисъл на „наред“…

Подобно преживяване оставя белези, дълбоки и винаги леко разранени. Все едно как в крайна сметка ще закърпи душата си Рони, той ще вижда шевовете — както и всеки друг, способен да ги открие по белезите в неговото сърце.

— Ще отида да съобщя новината на агент Райън.

Вадя ключовете си от чантичката и ги разклащам пред Едисън.

— Ще й позволя да вземе колата ми, ако се чувства достатъчно добре да кара. Нейната е в гаража на работа, така че вземането й няма да е проблем.

— Buena suerte [5] [Желая ти] късмет (исп.) — бел. прев. .

Излизам в края на алеята, а междувременно първоначалният шок на Шевон е прераснал в бясна ярост и тя обикаля в стегнати кръгчета с подскачащ воал къдрици около раменете си. Изглежда страхотно, но няма да й го кажа.

— Детективът разреши да се прибереш. В състояние ли си да шофираш, или искаш да те закарам?

— Това някой от случаите ти ли е? — пита тя, вместо да отговори. — Последвал те е у дома, а?

— Не знаем какво е. Поне засега момчето не изглежда свързано с никой от случаите, по които работим или сме били консултанти. Ще се разровим по него днес, за да проверим.

— Бил е доведен пред дома ти, Мерседес! Казали са му името ти!

— Знам.

— Тогава защо си толкова дяволски спокойна? — съска Шевон.

Не съм, но пък малцина биха го усетили. Няма как да я виня, че не е сред тях. Ръцете ми не треперят, гласът ми е равен, но през мен трепка електричество, от което всичко сякаш се ускорява до милион километра в час.

— Виждала съм и по-лоши неща — казвам накрая.

Което може и да е грешната реплика. Приятелката ми грабва ключовете от ръката ми с такава сила, че я блъсва.

— Утре ще ти изпратя съобщение на кой етаж в гаража съм паркирала!

С тези думи се оттегля към колата, като май дори не забелязва, че Едисън й отваря вратата откъм пътника, за да сложи чантата й там. Стъпвам встрани на тревата около две секунди преди Шевон да натисне газта докрай и кажи-речи да ме сгази, докато дава на заден ход.