Кандис Бушнел - Лятото и градът

— Бъзикаш се с мен!

— Нищо подобно! Нали си го правила?

— Всъщност не съм — смръщвам се аз.

— Сериозно? — изненадва се тя, но после бързо се връща в деловия си стил. — Е, няма никакво значение. Не си пропуснала нищичко. Всъщност, щом още не си го правила, бих ти препоръчала изобщо да не започваш. — Пауза. — И знаеш ли кое е най-лошото?

Че щом веднъж започнеш да го правиш, мъжът очаква от теб да продължиш да го правиш!

— Но защо изобщо започваш? — питам, палейки нова цигара.

— Заради настояванията на мъжа. През целия период в гимназията имах един-единствен приятел. И не мога да не призная, че бях любопитна.

— И?

— Всичко по отношение на „онова нещо“ е добре — отговаря небрежно тя. — Обаче е адски досадно занимание. Точно това никой не смее да ти каже — колко досадно е. И че боли.

— Имам една приятелка, на която още от първия път й хареса. Каза, че имала истински оргазъм.

— От сношението ли? — възкликва Миранда. — Да знаеш, че лъже! Всеобща тайна е, че жените не могат да получат оргазъм само от сношението!

— Тогава защо всички го правят?

— Защото са принудени! — изпищява гостенката ми. — А после само си лежиш и чакаш по-скоро да свърши. Единственото хубаво нещо е, че продължава само минута-две.

— Може пък да трябва да го правиш повечко, докато ти хареса — казвам замислено.

— Нищо подобно! Правила съм го най-малко двайсет пъти и всеки път си беше така гадно, както първия път. — Скръства ръце пред гърди. — Е, някой ден сама ще се увериш. И да знаеш, че няма никакво значение с кого го правиш. Преди шест месеца го направих с друг само за да се уверя, че проблемът не е в мен, и преживяването се оказа същата отврат, както и с първия.

— Ами ако си с някой по-голям? — питам, мислейки си за Бърнард. — С мъж с опит?

— Колко по-голям?

— Например на трийсет?

— Тогава става още по-лошо! — отсича тя. — Оная му работа може вече да се е сбръчкала! А няма нищо по-отблъскващо на този свят от сбръчкан пенис!

— Виждала ли си вече такъв? — любопитствам аз.

— Не съм. И се надявам никога да не видя!

— Добре де — питам аз, като се разсмивам, — ами ако стане така, че, след като го направя, ми хареса?

Миранда изсумтява, като че ли това изобщо не може да стане. После посочва към една от снимките на Саманта и казва:

— Дори и тя го намира за отегчително. Изглежда така, сякаш й харесва, но ти гарантирам, че се преструва. Точно както всяка друга проклета жена на шибаната ни планета!

Бърнард!

„Той ми се обади!“ — напявам си аз като птичка, докато подскачам по Четирийсет и пета улица към Театралния квартал. Както стана ясно, той се обадил в бившата ми квартира и Пеги му заявила, че аз вече не живея там и нямала представа къде съм. А след това, моля ви се, имала безочието да го попита дали не може да й даде роля в новата си пиеса. Бърнард хладно й предложил да се обади на отговорника по кастинга и тогава, не щеш ли, паметта на Пеги внезапно се завърнала и тя му казала: „Отседнала е при някаква нейна приятелка, ама Синди ли беше, Саманта ли, не знам.“

И тъкмо когато бях започнала да се отчайвам, че той ще се сети да ми се обади, Бърнард успял да събере две и две и ми позвъни.

— Можеш ли да ме чакаш утре пред театъра? — попита.

Повече от ясно е, че представата на Бърнард за среща е твърде странна. Но като гений вероятно му е позволено да живее извън човешките правила.

Театралният квартал е вълнуващ дори и през деня. От една страна, за бляскавите светлини на Бродуей, от друга — сладките малки ресторантчета, а от трета — съмнителните заведения, обещаващи „живи момичета“, което ме кара да се почеша озадачено по главата. Че кой ще иска да види мъртви момичета?

А след това се озовавам на Шуберт Али. Уличката е малка, но аз не мога да се сдържа да не си помечтая какво ли би било да видя своя собствена пиеса, играна в този театър. Ако това някога стане, би означавало, че всичко в живота ми е идеално.

Изпълнявайки инструкциите на Бърнард, аз влизам през служебния вход. Нищо особено — мрачно коридорче със сиви циментови стени и лющещ се линолеум на пода и мъж, скрит зад малко прозорче.

— Бърнард Сингър? — питам.

Пазачът вдига очи от вестника си. Лицето му е като географска карта от вени.

— На кастинг ли? — пита и вади някакъв списък.

— Не, приятелка съм.

— А, да, младата дама. Кари Брадшоу.

— Същата.

— Той каза, че ви очаква. В момента го няма, но каза, че скоро ще се върне. Поръча да ви заведа на обиколка из кулисите.