Кандис Бушнел - Лятото и градът

— Ами ако нямаш нездравословни модели? — питам и отварям вратата. Миранда нахлува и автоматично се строполява върху шкафчето за обувки.

— Дори само мисълта, че нямаш нездравословни модели, е достатъчно значителен нездравословен проблем. А и всеки си има нещо вредно като останка от детството. Ако не се справиш навреме с него, можеш да провалиш целия си живот.

Бутвам летящата врата и влизам в кухничката. Поставям торбата с продуктите върху няколкото сантиметра плот до миниатюрната мивка.

— А твоят какъв е? — питам.

— Майка ми — отговаря.

Откривам една тенджерка във фурната, наливам в нея малко олио и запалвам газта на един от котлоните.

— А ти откъде знаеш всички тези неща? — питам.

— Баща ми е психоаналитик. А майка ми е перфекционистка. Едно време сутрин ме решеше цял час, за да ми направи идеалната прическа преди училище. Точно затова в мига, в който се измъкнах от нея, си отрязах косата и я боядисах. Баща ми твърди, че страдала от чувство за вина. Обаче според мен тя е класически нарцистичен тип. За нея всичко се върти около нея самата. В това число и аз.

— Но нали ти е майка! — възкликвам и слагам пилешките бутчета в нагорещеното олио.

— Може. Обаче аз я мразя. В което няма нищо лошо, защото тя също ме мрази. Не се вмествам в тесните й представи за идеалната дъщеря. Ами твоята майка? Каква е?

Изчаквам, преди да отговоря, но осъзнавам, че тя не се интересува особено от отговора ми. Разглежда снимките, които Саманта държи на масичката. Прави го с ентусиазма на археолог, току-що открил нови грънци в земята.

— Това ли е жената, която живее тук? Боже, ама тя е голяма егоистка! На всяка снимка е!

— Е, апартаментът си е неин.

— Не го ли намираш за странно да разпръснеш все свои снимки из целия си апартамент? Сякаш се опитваш да докажеш, че съществуваш!

— Не я познавам чак толкова добре.

— И каква е тя? — подмята саркастично Миранда. — Актриса? Модел? Кой нормален човек си прави цели пет снимки по бански, а?!

— Работи в рекламата.

— Още един бранш, предназначен да лиши жените от самоувереност.

Оставя снимките, идва при мен в кухнята и пита:

— Как така се научи да готвиш?

— Наложи се.

— Майка ми се опитваше да ме научи, но аз категорично отказвах. Не исках да знам нищо, което би могло да ме превърне в домакиня. — Привежда се над тенджерката и отбелязва: — Ммм, ухае доста добре!

— Радвам се — усмихвам се аз и добавям три пръста вода в тенджерката. Когато водата завира, слагам ориза, добавям няколко нарязани домата, а след това намалявам котлона и покривам тенджерката с капак. — Ето как се сдобиваме с цяла вечеря само за четири долара. Евтинийка, а?

— Добре, че ми напомни — кимва тя, бръква в джоба си и вади две еднодоларови банкноти. — Моят дял. Мразя да дължа пари на някого. А ти?

Връщаме се в дневната и се свиваме в срещуположните ъгли на дивана. Запалваме по една цигара. Аз поемам замислено дима и изричам:

— Ами ако не мога да стана писател и ми се наложи вместо това да се омъжа и да стана домакиня? Ами ако ми се наложи непрекъснато да чакам на мъжа си, за да имам пари? Имам чувството, че ако се стигне дотам, няма да мога да се понасям!

— Бракът превръща жените в проститутки — отсича компетентно Миранда. — Всичко в него е една огромна измама!

— Знаеш ли, аз съм на абсолютно същото мнение! — възкликвам със светнали очи. Направо не мога да повярвам, че най-сетне открих човек, който споделя тайните ми подозрения. — Но ако го кажеш на хората, ще поискат да те убият! Защото мразят истината!

— Да, така става с жените, когато се опитат да се опълчат на системата — промърморва Миранда. Виждам, че не умее да държи правилно цигарата и не пуши както трябва. Сигурно просто е решила да подражава на всички останали в Ню Йорк. — Но въпреки това аз смятам да направя нещо по този въпрос — допълва, като се закашля.

— Какво по-точно?

— Още не съм решила. Но ще го измисля! — Присвива очи и добавя: — Имаш късмет, че ще ставаш писателка. Ще можеш да промениш възгледите на хората. Би могла да пишеш за брака, за това каква огромна лъжа е той. Или дори сексът.

— Сексът ли? — поглеждам я изненадано, докато си гася цигарата в пепелника.

— Да, сексът. Той пък е най-голямата измама. Помисли си само! През целия си живот непрекъснато слушаш за това как трябва да се пазиш за съпруга си. И колко специално било всичко това. И после, когато накрая стигаш до него, се питаш: „Брей, това ли беше? И какво толкова намират в него хората?“