Кандис Бушнел - Лятото и градът

— Но ти не можеш да бъдеш сигурна, че не можеш да имаш деца! — изтъква Миранда. — Лекарят каза…

— На кого му пука какво е казал лекарят? Все ще си бъде същото!

— Не можеш да бъдеш сигурна — подчертавам очевидното. Грабвам едно чувалче и започвам да го дърпам към вратата. — А и искаш ли да прекараш остатъка от живота си, преструвайки се на някой друг? — Оглеждам се и посочвам плексигласовия шкаф. — И заобиколена от пластмаса?

— Всички мъже са идиоти. Но ти отдавна го знаеш — промърморва Миранда, докато вади часовника изпод масичката. — Мисля, че това е последното! — провиква се, като вдига „Ролекса“ Нали не искаш да му го оставиш, а?

Саманта внимателно претегля часовника в дланта си. Лицето й се сбърчва в агония. Поема си дълбоко дъх и отсича:

— Всъщност предпочитам да му го оставя.

Поставя часовника на масичката, докато двете с Миранда се споглеждаме слисани.

— Къде е чувалчето с обувките на „Гучи“? — пита Саманта.

— Ето там — посочвам, чудейки се какво й става.

Тя отваря чувалчето и вади оттам два чифта меки обувки. После пита:

— А костюмът на „Шанел“? Къде е?

— Мисля, че е тук — сочи неуверено Миранда, като избутва с крак едно чувалче към центъра на стаята.

— Ама какво правиш? — питам все по-тревожно, докато гледам как Саманта вади скъпия костюм и го поставя на масичката до часовника.

— Какво правя, според теб?

— Нямам представа. — Поглеждам към Миранда за помощ, но тя е точно толкова озадачена, колкото съм и аз.

Саманта открива в чувалчето рокля за тенис, вади я и се разсмива.

— Казах ли ви, че Чарли искаше да вземам уроци по тенис? За да мога да играя с майка му, моля ви се! В Саутхамптън. Като че ли най-голямата мечта в живота ми е да си подхвърлям една топка с мумия! Тя е на шейсет и пет години, а твърди, че е на петдесет. Като че ли някой й вярва!

— Ами… — Пак се споглеждаме с Миранда, която само клати слисано глава.

— Искаш ли я, Пиленце? — подхвърля ми Саманта роклята за тенис.

— Разбира се — отвръщам колебливо.

Тъкмо се чудя какво да правя с нея, когато Саманта размисля и я изтръгва от ръцете ми.

— Но по-добре не! — провиква се и захвърля роклята при останалите неща от оформящата се на масата купчина. — Не я вземай! Не допускай същата грешка като мен!

И продължава в същия дух, като отваря всяко чувалче и вади от него всичко, което е от живота й с Чарли. Купчината става все по-голяма и по-голяма, а двете с Миранда започваме да се споглеждаме все по-често. По едно време се обаждам:

— Ама ти наистина ли смяташ да му оставиш всичките тези неща?

— Ти как мислиш, Пиленце? — поглежда ме с присвити очи тя. Поема си дълбоко дъх и слага ръце на кръста си. Накланя глава, озъбва се и отсича: — Това е само багаж! И макар да не съм най-реално настроеният човек на този свят, едно мога да ви кажа със сигурност за Саманта Джоунс — тя не може да бъде купена! На каквато и да е цена!

— Спомняш ли си, когато се преместих при теб, как ме накара да излея онази кутия с прясно мляко в мивката, защото каза, че от миризмата му ти прилошавало? — обаждам се аз, докато се намествам на дивана. Два през нощта е и ние най-сетне сме обратно в апартамента на Саманта. Цялото това събиране и разопаковане на багаж ме съсипа.

— Сериозно ли? — пита Миранда.

— Напълно — кимвам.

— Възрастните не трябва да пият прясно мляко! — отсича Саманта, въздъхва облекчено и отмята назад глава. — Слава на бога, че всичко свърши! Ако тези фалопиеви тръби можеха да говорят…

— За щастие, не могат. — Ставам и се насочвам към спалнята. Заглеждам се в скромната си покъщнина и с въздишка отварям куфара си.

— Пиленце! — провиква се Саманта. — Какво правиш там?

— Събирам си багажа — провиквам се в отговор аз. — Утре си тръгвам, забрави ли? — Заставам на прага и допълвам: — И след изминалото лято не мисля, че вече съм пиленце. Не пораснах ли поне мъничко, а?

— Вярно, порасна — съгласява се Саманта. — Затова те провъзгласявам за гълъб! Официалната птица на Ню Йорк!

— Всъщност единствената птица на Ню Йорк — изкисква се Миранда. — Но все пак е по-добре, отколкото да си плъх. Между другото знаете ли, че за китайците плъховете са символи на късмет?

— Обожавам китайците — усмихва се Саманта. — Знаете ли, че именно те са изобретили порнографията?

— Станфорд Уайт — казва Капоти. — Той е архитектът на първоначалната гара Пенсилвания. Навремето е била една от най-красивите сгради на света. Но през 1963 година някой идиот е продал правото на строеж и я съборили, за да издигнат това чудовище, което виждаш сега.