Александра Потър - Да започнем отначало

Досега .

Аз, Тес Конъли, ще бъда заведена на миниваканция! Това е толкова вълнуващо! Постоянно чета за подобни изненади в лъскавите списания на Фиона: бутик „В&В“, тузарски хотели, шикозни бърлоги, спакурорти и центрове… Всеки път, когато прелистя страниците, започвам да мечтая: въздишам дълбоко, докато гледам огромните легла, басейните във форма на бъбрек, екзотично изглеждащите коктейли с чадърчета…

Така че може да си представите вълнението, което ме обзема, докато пътуваме към летището и моля Себ да ми каже, а той се смее и отказва. Стигаме паркинга за кратък престой на летище Хийтроу, а аз едва сдържам възторга си. Още миг и ще избухна.

Най-накрая той се смилява над мен и ми казва къде отиваме.

— Е, какво мислиш? — пита в очакване на моята реакция.

За част от секундата обмислям току-що получената информация:

— Сноуборд? — повтарям. Гласът ми трепери повече, отколкото ми се иска.

— Знаех си, че ще бъдеш изумена — сияе той и на лицето му отново изгрява огромната му бяла усмивка. — Спомних си, че на първата ни среща ми каза колко много искаш да се научиш.

— Да, аз също — едва успявам да промърморя. Ами да! Сама съм си виновна! По дяволите и аз, и голямата ми уста! Представата за шикозен хотел в Париж бързо се изпарява. — Но не съм си взела нищо подходящо за сноуборд в багажа — успявам да промърморя.

Човек никога не знае. Може би все още има време да сменим сноуборда с пътуване до Париж. Да пием коктейли в „Костес“ 46 46 Хотел „Костес“ в Париж, известен с дневния си бар. — Б.пр. . Да се мотаем облечени в пухкави халати, докато се наслаждаваме на спапроцедури и масажи.

— Не се притеснявай, ще купим всичко там — успокоява ме той.

Или може би не ме успокоява.

Когато приключва с разтоварването на своя багаж от количката върху транспортната лента се обръща и ме прегръща, като ме притиска към себе си.

— Вярвай ми, ще бъде страхотно!

Потънала дълбоко в прегръдката му, гледам в бледосините му очи, а в ума ми проблясва споменът за картичката, която изгорих в новогодишната нощ — онази със снежното зайче и неговата покана да ме вземе да караме сноуборд. Спомням си и съжалението, че тогава не тръгнах с него, както и желанието см да бях направила нещата различно.

Ето че сега мога.

Вземам се в ръце и се стягам. Тес, какво правиш? Нали мечтаеше за това през всички самотни нощи, когато лежеше будна върху мократа от сълзи възглавница и се събуждаше с подпухнали от плач очи! Това е твоят втори шанс. Този път можеш да караш сноуборд! Хиляди хора го правят и харесват, защо ти да не можеш? Не си по-различна! Несигурна си, защото никога не си го правила, но се обзалагам, че е нещо вълшебно! Ще можеш да му покажеш колко си схватлива, колко обичаш да се пързаляш и как можеш да се забавляваш! Ще му покажеш колко си подхождате един на друг!

— Страхотно! — усмихвам се в отговор, имитирайки неговата усмивка. — Направо нямам търпение.

Отиваме в Шимони. Себ е уредил всичко — по-точно неговата суперкадърна секретарка и ние ще летим директно за Женева с бизнес класа. Да, точно така. Бизнес класа! Сетне ще ни трансферират до зимния курорт с шатъл-бус, където ще отседнем в едно chalet 47 47 Хижа, вила (фр.). — Б.пр. , което е собственост на приятел на Себ.

Жената на чекинга ни упътва усмихнато към шикозното фоайе на клуба, а аз си мисля колко различно е всичко това в сравнение с моите пътувания: евтин полет с нискотарифна авиокомпания, безбожно ранни часове на полета, блъсканица на летище Станстед със сандвич в ръка, търсене на свободно пластмасово столче, качване на самолета като стадо овце, защото съм спестила допълнителната такса да ме качат по-рано…

Този път се отпускаме във фотьойлите в суперфутуристичното фоайе, гледаме телевизия и пием шампанско. В седем сутринта! Сякаш е Коледа. Сетне, точно преди полета, ни качват на борда, настаняват ни на комфортните кожени седалки и ни поднасят още шампанско! Аз се страхувам да летя и винаги съм нервна, но когато този самолет се издига в небето, чувствам вълнение. Ако пътуването ще е такова, съгласна съм на всичко!

Само след няколко часа пристигаме в Шамони.

— Добре дошли в Шамони! — поздравява ни шофьорът на шатъл-буса, когато автоматичните врати се отварят и ние слизаме.

Първото нещо, което ме изумява, е ослепителната яркост. След сивотата на Лондон, светлината тук е почти заслепяваща и аз моментално вадя евтините очила, които си купих на Хийтроу. След като ги слагам на носа си, поемам дълбока глътка чист алпийски въздух и застивам на място за миг, поглъщайки великолепието на заобикалящата ни зимна приказка. Гледката буквално е главозамайваща. Девствено бял сняг като глазура на торта, току-що боядисано небе, с цвят, който не можеш да забравиш, ослепително слънце и…