Александра Потър - Да започнем отначало

— Същото, както когато предложи да пусна съобщението в „Пропуснати връзки“ ли? — шегува се той. — Нали знаеш, тя никога няма да ми отговори.

Чувствам вина.

— Не, това е съвсем различно. Напълно различно.

Той ми се усмихва смирено.

— Не се тревожи за мен, ще се справя. Както казах, свикнал съм да ме отхвърлят — това върви с професията. — И затваряйки вратата на колата, ми маха, докато аз отпътувам в нощта.

Доста по-късно приготвям някои неща за уикенда и се готвя да си легна. Апартаментът е празен. Фиона още не се е прибрала. Всъщност, през последните няколко седмици почти не съм я виждала, тъй като повечето нощи оставах да спя при Себ, а тя всяка вечер излизаше с Талула. Очевидно я води на някакъв много интензивен курс за кучета, но по времето, по което аз съм си вкъщи, тя никога не се връща преди полунощ и, въпреки че се възхищавам на всеотдайността й, мисля че дори и кучетата трябва понякога да си лягат по-рано!

Както и да е. Пращам й съобщение, за да й кажа за изненадата през уикенда и да я питам дали ще може да е грижи за Флий. Тя моментално ми отговаря:

Уау!!! Да!!! Обади ми се утре!!!

Което, да си призная, ме кара да се чувствам малко виновна, тъй като реакцията й бе много по-възторжена отколкото моята. Не че не съм развълнувана. Разбира се, че съм! Кое момиче няма да бъде? Просто поканата дойде малко неочаквано и ме изненада, това е всичко… Зървам още един плетен пуловер и го пъхам в багажа си, който вече е доста обемист. Нямам представа какво да взема, така че правя както обикновено и вземам всичко.

Затварям ципа на сака и се качвам на леглото с Флий. Добре, сега само ще почета за кратко, преди да загася лампата. Посягам към книгата на нощното шкафче, отварям я, сетне я затварям отново. Няма смисъл, колкото и да опитвах, просто не мога, тя не може да ме грабне. Обама може да е най-невероятният човек за милиони хора и аз също трябваше да бъде очарована… но не съм.

Връщам я обратно на мястото и лягам върху възглавниците, като галя Флий зад ушите. Уморена съм, но мозъкът ми бръмчи и в ума ми прещракват мигове от събитията тази вечер. Покерът при дядо, Фъргюс, който репетира репликите си, телефонното обаждане на Себ… Настина трябва да се опитам да заспя. Себ ще ме вземе в шест вечерта. Обзема ме нетърпение. Къде ли ще ме води? Може би в Париж или в Ню Йорк? Не, това е прекалено далеч само за една нощ.

Тя никога няма да ми отговори, както знаеш .

Фъргюс. Мисълта ми се връща към него. Към напевния му ирландски акцент. Към милата усмивка, с която ме погледна, когато му пожелах успех.

И с това се връща и чувството за вина. Не трябваше да предлагам да пусне това тъпо съобщение! Аз съм виновна! Той е толкова талантлив, но тази история направо смачква самочувствието и увереността му и затова съм отговорна аз. Никога няма да получи ролята, ако е така негативно настроен и тъжен. И този разговор за отхвърлянето, сякаш пророкуваше, че няма да получи ролята преди дори да се е явил на прослушването!

Удрям възглавницата с юмрук, за да я направя по-удобна и се обръщам. Бих искала да му вдъхна увереност, да го подтикна, да го направя малко по-положително настроен, да му покажа, че е страхотен, но как?

Как?

И неочаквано ме осенява една идея, която расте, придобива форма, разцъфтява. Но разбира се! Защо не се сетих за това по-рано?

Скачам от леглото, грабвам лаптопа си и го включвам. Екранът светва, аз отварям пощата си и бързо изписвам един нов адрес. Като се настанявам на леглото, започвам бързо да пиша. Аз причиних тази каша, аз ще трябва да я оправя.

Аз ще бъда неговата Пропусната връзка .

Скъпо дневниче,

Себ ми изпрати картичка със снимка на едно зайче от сняг. Вътре пишеше:

„Нямам търпение да те видя по склоновете и да се насладя на няколко питиета с теб. Себ.“

Което е много мило от негова страна. Той обожава сноуборд и ски и иска да ме води със себе си в Алпите за уикенда, но в интерес на истината, никога не съм можела да карам ски и не искам да се уча сега. Ужасявам се от студа, от падането, от синините, от счупените крайници… дори не ми звучи забавно.

Звъннах му и се извиних хиляда пъти, като предложих да отидем на спацентър.

Странно, но той не изглежда ентусиазиран…

Кое момиче не мечтае гаджето му да го поглези през уикенда? И не просто така, а да му направи изненада. Това е тема на романтичните романи или на филмите с Джулия Робъртс. В истинския живот такива неща не се случват. Със сигурност не и в моя.