Александра Потър - Да започнем отначало

Апчихи!

Петък дойде много бързо, а аз очевидно съм настинала. Джапането е боси крака в морето край Съсекс може да е романтично, но си нямате представа колко студена е водата в Английския канал през януари! Направо замръзнах! Почти щях да умра от хипотермия. Всъщност мисля, че имам измръзване на пръстите на краката.

— Наздраве!

Вдигам очи от бюрото и виждам сър Ричард да минава през офиса заедно с червения си сетер Монти. Накрая той и бъдещата бивша лейди Блексток се споразумяха да си поделят попечителството над кучето и тъй като този уикенд е неговия ред, шофьорът им го е довел тук.

— О, благодаря! — подсмърчам и духам носа си. След неговото необяснимо поведение с компютъра, почти не съм го виждала, тъй като имаше много срещи извън офиса, но изглежда се е по-съвзел. Всъщност, мога да кажа, че е претърпял някаква трансформация.

Старият, излъскан от носене, смачкан кафяв костюм, протритите обувки и вратовръзката от колежанските му дни в Оксфорд са изчезнали. На тяхно място има нов костюм е цвят на въглен, подозрително дизайнерски, само с една гънка — тази, която минава по средата на крачолите, чифт мокасини, за които Ким се кълне, че са „Пол Смит“, тъй като видяла в „Грация“ снимка на Джъд Лоу, обут със същите и, забележете, — той е без вратовръзка! Вместо това носи яката на ризата си отворена.

Сър Ричард? С отворена яка на ризата? Какво ли ще бъде следващото? Тениска, обеци? Набола тридневна брада?

— Приятен уикенд! — пожелава ми усмихнато той, докато минава покрай бюрото е Монти по петите му.

— Благодаря, на вас също! — викам след него, тъй като пресича приемната бодро и чевръсто като младеж. Очевидно новото му „онлайн хоби“ действа тонизиращо върху самочувствието му.

Гледам как излиза през вратата, разминава се е Фъргюс, който влиза и носи голяма кутия, върху която пише „Парти тайм“. Вероятно са балоните, които поръчах за партито. Знам, че ще се проведе в супермоден частен клуб, но не може парти без балони, нали?

— Е, хайде, изплюй камъчето! Кажи ми какво става с обявата! — нарежда Ким, преди той да е минал през вратата. Тъй като бе настинала и не идваше на работа, сега умира от любопитство. — Тя отговори ли ти? Уредихте ли си среща? Влюбен ли си?

Докато буквално изстрелва въпросите, без дори да си поеме дъх, Фъргюс ме поглежда отчаяно. Аз му отвръщам с възможно най-окуражаващия поглед. Видяхме се съвсем за кратко в кафенето на обяд, но знам, че няма никакви новини.

— Все още не — отвръща той и идва при мен. — Подпиши тук, моля — обяснява, като оставя кутията на масата.

Но Ким не приема това за отговор и продължава да настоява.

— Все още не си влюбен или все още нямаш отговор? — цупи начервените си устни тя.

— Второто — отвръща той, леко се изчервява и подава електронния си бележник за подпис.

— Кой не е отговорил? — чува се глас като лай и Уенди се появява с гръм и трясък, увита в палтото си на път за вкъщи.

— Фъргюс пусна съобщение в „Пропуснати връзки“ — отговаря Ким.

Обръщам се светкавично и я поглеждам убийствено. Защо не си държи устата затворена! Това е направо предателство!

— Какво? — отвръща на погледа ми тя. — Според теб какво трябваше да кажа?

— „Пропуснати връзки“ ли? — отзовават се няколко човека от счетоводството, които също си тръгват и в момента минават през приемната.

Фъргюс почервенява още повече.

— Ти? Няма начин! — един от тях, пълничък е шкембе, чието име така и не мога да запомня, издава презрителен смях и изглежда развълнуван, че дори такъв хубавец като този ирландец трябва да пуска съобщения в този сайт. — И тя, какво? Не ти отговори?

— Той всъщност все още не знае, тъй като не е прегледал отговорите от всички момичета, които е получил — намесвам се бързо аз, вземам палтото си и тръгвам към Фъргюс. — Те са стотици, така че това ще трае цял живот, нали? — поглеждам го, а той ми се усмихва с благодарност.

Това кара шишкото да млъкне, а в това време аз хващам Фъргюс под ръка и го измъквам от приемната.

— Не им обръщай внимание — шепна в ухото му, докато минаваме през въртящата се врата и излизаме в мразовитата вечер.

— А съм актьор, свикнал съм да ме отхвърлят. Това върви заедно с професията. — Той отключва велосипеда си и започва да го бута по пътя, докато двамата вървим един до друг. — Всъщност не знам защо въобще се записах за това прослушване.

Наострям уши.

— Какво прослушване? — питам и го обръщам към себе си.

— За една телевизионна драма.