Александра Потър - Да започнем отначало

В този миг силен лай прекъсва блуждаещите ми мисли и аз виждам един огромен златист ретривър, да скача около инструктора. Той се обръща и го тупа по гърба.

Спасение!

Съзирам шанса си, излизам иззад дървото и спринтирам през тревата. След няколко секунди усещам неочаквана, безумно силна болка в крака си.

— Ооох! — викам, превивам се на две и подскачам на един крак.

Чувайки вика ми, инструкторът се обръща и ме вижда.

— Добре ли си? Какво стана? Дай да видя.

Ако не ме болеше толкова много, щях да се впечатля колко бързо ме вдигна и занесе до близката пейка, където седна и прегледа крака ми.

— Изглежда, че е сухожилието — казва компетентно. — Може да си го скъсала.

— Какво? Как така скъсала? — повтарям ужасена.

— Или е това, или си го разтегнала. Не съм сигурен, но трябва да си отидеш вкъщи и да сложил лед.

— Веднага ли? Без да съм завършила курса? — Забравяйки факта, че може да имам сериозно нараняване, почти се опиянявам от мисълта, че ще мога да си отида вкъщи.

— Да, веднага — кима той. — Аз бих взел и два ибупрофена, ще помогне да не се подуе.

— Добре — кимам подчинено, чувствайки значително облекчение. Слизам от пейката, стигам куцукайки до вана, където са вещите ми.

— И още нещо…

По средата на куцукането се обръщам, за да видя, че ме гледа със скръстени ръце.

— Мисля, че следващия път, ще трябва да те запишем в синия отбор. Начинаещи — добавя, вдига рунтавите си вежди и ме гледа назидателно.

По дяволите. Но в същия миг ми идва друго наум.

— Да… добре…

Нямам намерение да споря с двуметров инструктор с рамене като минитанкове. Само, че знам нещо, което той не знае.

Следващ път просто няма да има .

Скъпо дневниче,

Нямах възможност да пиша, тъй като бях много заета със сватбата (и тъпата кавга!), с пътуването до плажа и с концерта (напомни ми следващия път да си взема слушалки!) — беше направо маниашко! Едва издържах! И разбира се срещата между Себ и дядо! Оооо, боже! Беше изнервящо и не мина както ми се искаше…

Но въпреки това, трябва да пиша, защото имам големи новини… моля, барабаните да бият туш…

Влюбена съм!

За щастие сухожилието се оказа само разтегнат мускул и следващите няколко седмици профучаха, изпълнени е редовни и успешни срещи със Себ.

Например, нощта, в която ходихме на концерт. Както казах, това бе една от любимите му независими групи, и също както и предишния път имаше много шум и гръмки китари. Само че този път, вместо да прекарам цялото време с пръсти в ушите от страх, че ще ми се спукат тъпанчетата, бях подготвена със специалните ми слушалки срещу оргазмите на Фиона и се присъединявах към Себ само в сюблимните моменти, когато публиката скачаше да танцува! Беше идеално, не можах да чуя нищо!

Включително и Себ, който ми говори след това, а аз бях така оглушала, че трябваше да прекарам цялото време на пътуването към къщи, опитвайки се да чета по устните му. Което обаче беше трудно, тъй като той шофираше и трябваше да гледа пътя напред, така че не виждах устните му. В един момент почти щях да избухна, защото ми се стори, че ме обвини, че съм била мързелива, и бях готова да се защитя, когато осъзнах, че всъщност бе казал, че бандата била направо „крейзи“ 44 44 Lazy — мързелива, crazy — луда, дива — думите звучат почти еднакво. — В. пр. . Кълна се, беше като лоша игра на „развален телефон“.

След това беше сватбата. Обикновено обичам сватби, но този път отидох скептично настроена и направих възможно най-доброто, на което съм способна, за да прекарам ужасно. Булката беше красива, но вместо да охкам и ахкам по роклята й, аз хапех устните си. Дори успях да не се разплача, когато си казваха свещеното „да“, което се оказа много по-трудно, отколкото си мислех, тъй като винаги плача на сватби, но когато си помислих за наличността в картата ми, наистина помогна. А колкото до букета… този път, когато го хванах, веднага го върнах обратно.

Признавам, че се чувствах истински убиец на радостта и съм много горда със себе си, защото сватбите по принцип трябва да бъдат весели събития. Все пак, поне аз и Себ този път бяхме на една и съща вълна и вместо да се караме, се разбирахме отлично, защото имахме еднакво мнение относно хората, които са луди, че да се женят, и въртяхме изразително очи един към друг по време на церемонията. Това ми подейства оздравително, макар че никога не съм била толкова нещастна на никоя сватба преди!

Сетне, когато Себ заяви, че океанът му липсвал, една вечер се метнахме на колата и след работа отидохме до морето, на същото място, където ходихме и първия път, където намерих парчето дърво, изхвърлено от вълните, а той влезе да джапа в замръзналото море. Само че този път, вместо да остана на сухо, аз също навих крачолите на панталоните си и се присъединих към него. С една дума: „Ето, виж, не съм мамино детенце!“