Александра Потър - Да започнем отначало

— Знам — кима той. — Но песента е супер, нали?

— Супер — съгласявам се, — наистина хваща.

— И хармонична, мелодична… — Клати глава и добавя тихо. — Респектираща.

— Респектираща — кимам, съгласявам се и се опитвам да изглеждам достатъчно уважителна.

Той млъква, после кашля. Обзема ме тревога. О, не, няма да направи онова, което смятам, че се кани да направи! Не, не и тук, насред кафенето…

Но Фъргюс го прави. Гласът му е висок и силен баритон, а аз го гледам онемяла и замръзнала, докато започва да пее „В настроение съм да танцувам“. Не съм сигурна кое ме учуди повече — фактът, че започна да пее песен на „Ноланс“ насред кафене, пълно е хора, които го зяпаха, или че има толкова хубав глас. — Хайде, пей с мен — подканя ме той.

— О, не, не мисля… — протестирам, но той вика по-високо.

— Хайде, де…!

По дяволите. Нали знаете, има случаи, когато просто знаете , че не можете да излезете на глава с някого! Сърцето ми пропада. Аз съм ужасна певица. Музикален инвалид. И все пак не искам да го обидя.

Преглъщам и се присъединявам.

— Браво, момиче! Знаех си, че можеш да го направиш! — усмихва се той.

След няколко секунди установявам, че всъщност не е чак толкова зле и дори ми е приятно, така че затварям очи и продължавам да му пригласям.

По дяволите, какво става?

Осъзнавайки, че не чувам гласа му, отварям очи и го виждам как се клати на масата, примирайки от смях.

— Ах ти, мошеник такъв!

— Извинявай, не успях да се сдържа. Това си беше направо класика.

— Да ти пригласям, а? — викам, като го удрям с ръка.

— Ох! — той се хваща за стомаха.

Въпреки че не искам, не мога да не се разсмея.

— Така, какво ще правиш тази седмица? — питам след няколко минути, след като избърсвам очите си със салфетка и се заклевам да му го върна.

— Вероятно същото, което правих и миналата — свива рамене той.

— А то е? — питам с любопитство.

Той посочва телефона, който лежи безмълвен на масата.

— Ще седя и ще проверявам пощата си.

Точно в шест часа изключвам компютъра си и напускам офиса на бегом, за да хвана метрото за Уимбълдън за първия ми курс по военен фитнес. Не искам да закъснея. Вече съм попълнила формуляра онлайн и съм готова за тренировка, преоблякох се в дамската тоалетна. Сега съм с новата си спортна екипировка: черен клин от ликра с тънки ивици отстрани по цялата дължина на краката ми и подходящо горнище, маратонки и лента за коса.

Интересно, само защото съм облечена така ме кара да се чувствам в много по-добра форма и долавям одобрителните погледи на хората в метрото. Те изглежда си мислят, че съм истинска спортистка. Още повече, че докато стигнем до Пътни Бридж, наистина се чувствам като такава. Дори се хващам, че гледам с неодобрение някого, който седи срещу мен, яде от голяма кесия шоколадови дражета „Малтесърс“ и чете Метро . Боже, какви хора! Защо водят такъв нездравословен живот!

Чувствам се абсолютно позитивно настроена, когато слизам на моята спирка и започвам да тичам по пътя към парка, махайки с ръце и изпускайки бели облачета като парен влак. Наистина е страшен студ, осъзнавам, като завивам вълнения шал около ушите си. Скоро обаче ще се стопля и бузите ми ще порозовеят от упражненията.

Усмихвам се на себе си. Вярвате или не, наистина очаквам този курс с нетърпение. Всъщност, повторната ми среща със Себ ми помогна да открия нещо за себе си, което не знаех. Винаги съм смятала, че не обичам спорта или физическите натоварвания, но май не е било точно така. Може би ме бива повече, а негативизмът ми е бил вследствие на училищните ми неудачи. В училище ме накараха да мисля, че съм некадърна, че не ставам за спорт, така както бях убедена, че не обичам оризов пудинг. Много години по-късно, когато баба умря и ми остави всички свои рецепти, открих, че той не трябва да бъде непременно студен и с онази ужасна коричка отгоре, а топъл, дори горещ, кремообразен и при това невероятно вкусен.

Завивайки зад ъгъла, виждам осветения парк през мен. Според инструкциите, които прочетох в интернет, ще се срещнем в парка, където ще ни представят на инструкторите. Чувствам нетърпение. Боже, това наистина е вълнуващо. Искам да кажа, че аз обичам Себ, но кое момиче не би било развълнувано от срещата със супермускулестите фитнес инструктори! Целият този тестостерон и армейска дисциплина. Би трябвало да доведа Фиона… всъщност да! Точно така! Каква фантастична идея! Защо не се сетих по-рано? Тя ще може да влезе във форма и да срещне някого! Ще забрави за всички онлайн запознанства — военният фитнес е мястото, където трябва да бъде…