Александра Потър - Да започнем отначало

Все още мисля за това, когато се връщам на бюрото си и откривам, че телефонът звъни. Вдигам.

— Ало, „Блексток& Уайт“, личният асистент на сър Ричард слуша.

— Ах ти, развратна мръснице!

Обажда се Фиона.

— Къде се губиш два дни? Побърках се от тревога. — Уау наистина е ядосана. — Бях на косъм да алармирам в полицията и бърза помощ да те издирват.

— Съжалявам, трябваше да се обадя — усмихвам се, навивам телефонния кабел около ръката си и сядам на стола.

— Обаче беше толкова заета да правиш любов, че забрави — довършва тя и чувам как дърпа шумно от цигарата.

— Нещо такова — чувствам, че се изчервявам. — А ти как си? Как е Талула? — прехвърлям въпросите нарочно към нея, преди да започне да ме разпитва.

В същия миг чувам лаене, сякаш животното е разбрало, че говорим за него и се обажда.

— А, ето я, идва. Тази вечер ще я водя на курс за обучение в подчинение — отговаря Фиона, но гласът й звучи недоволно. — Е, нещата при теб и Себ май наистина се разгорещяват? — тя отново се връща на темата.

— Да… така мисля — отвръщам и посягам към шишето със сироп. „Разгорещяват“ е доста образно казано, като помисля за вътрешностите си. Отпивам от шишенцето.

— Добре де, ако един мъж иска да прекараш целия уикенд с него, значи наистина е сериозен — аргументира се тя.

Кимам мълчаливо, но имам известно съмнение. Не защото смятам, че Себ не е сериозен. Той ме покани на сватба, нали? Но дали да ме остави цялата неделя сама, да гледам „ Междузвездни войни “, докато той се забавлява в гимнастическия салон, е едно и също с прекрасното изживяване, ако сме заедно? В този момент сър Ричард излиза от офиса си и тръгва към мен.

— Задръж за минутка — прошепвам в слушалката и я покривам с ръка.

— Заповядай, Тес. Всичко е подписано. — Той оставя документите.

— О, благодаря!

— Какво стана? — пита Фиона, докато той се отдалечава.

— Беше сър Ричард, шефът ми — свалям ръка от слушалката. — Влязох преди малко в офиса му и го помолих да подпише сметките за прощалното му парти по случай пенсионирането…

— Аха…

Мога да кажа, че тя вече е загубила интерес. Всяка дума поотделно — като офис, фактура или пенсия са достатъчни да я приспят, а събрани в едно изречение сигурно ще я докарат до кома.

— … и освен това е много странен.

Фиона моментално се събужда.

— Странен? Как така?

В днешно време, ако някой се държи странно, е интересно.

Правя пауза и се оглеждам подозрително, за да съм сигурна, че никой не ме подслушва. Само Ким е наблизо, но както обикновено е потънала в своите „Пропуснати връзки“. Снишавам се още повече зад компютъра си.

— Нали знаеш, че се развежда — шептя в слушалката.

— Така ли? Откъде да знам? — пита отнесено тя.

Всъщност въпросът й е напълно логичен, защото аз не нося клюки и проблеми от работата си вкъщи, така че може и да не съм го споменала. Мотото ми винаги е било: „Онова, което става в офиса, си остава в офиса“.

— Както и да е, преди малко бях в неговия кабинет и, когато ме видя, той се хвърли като пантера и затвори лаптопа си, при това изглеждаше много тайнствен. Сякаш прави нещо незаконно или тайно.

— Добре де, може да е гледал нещо — отвръща Фиона, сякаш всичко е ясно.

— Какво? — изненадвам се, сетне снижавам още повече гласа си. — Какво ще гледа?

— Например порно по интернет — отговаря категорично и без да се колебае тя.

Въздишам с ужас.

— Глупости! Не и сър Ричард!

— Разведен, самотен… — продължава Фиона.

В този момент се чува звън към пощата на сър Ричард, към която и аз съм свързана. Съобщението е от „незатворен уебсайт“ и гласи, че „плащането за абонамент с кредитна карта е направено и сега имате пълен достъп като член, включващ всички видео и уебкамери“.

Застивам от изненада. О, боже мой! Фиона май ще се окаже права!

— Повярвай ми, имахме статия по този въпрос в „Сетърдей Спийкс“ , една от онези истински истории в живота…

Но аз повече не я слушам. Опитвам се да си представя сър Ричард…

И натискам спирачките. Не! Спри, Тес! Изтрий този образ от ума си още тази минута. Стягам се и се мъча да събера ума си. В края на краищата съм зрял човек. Няма нищо укорително в това един възрастен мъж да използва подобни… ъъъ… онлайн източници. Имам предвид, че е нормално. Всеки има нужди. Дори сър Ричард…

О, боже, правя го отново. Тес, спри се!

— Фиона, трябва да работя — казвам рязко.

Напълно убедена, че той е човек, обсебен от порно по интернет, тя ме прекъсва.