Александра Потър - Да започнем отначало

— Голяма мистерия, нали? — говоря на себе си. — Абсолютна и непонятна мистерия.

Стряскам се от звъненето на телефона ми. Вземам и гледам екрана. Себ? Изненадана съм. Обажда ми се чак от Женева!

— Здравей! — поздравявам го със задоволство.

— Здравей! — отговаря със специфичния си американски акцент той. — Как си там?

— Добре. А ти?

— Страхотно, защото говоря с теб — отвръща и аз чувствам, че ме обзема щастие. Минала е само седмица, но това не са игрички. Можем просто да сме абсолютно откровени един е друг.

— И какво правиш? — продължава да пита, живо заинтересован той.

За част от секундата си представям как стои в някакъв петзвезден хотел в Женева, ще прекара вечерта в скъп и претенциозен ресторант със своите бизнеспартньори с баровски костюми и неочаквано не искам да призная, че лежа на дивана и гледам скучно телевизионно шоу с котката си в събота вечер.

— Току-що се върнах от фитнес — казвам бързо.

Честността невинаги е най-добрата политика, нали?

— Сериозно? В събота вечер? Ти направо страдаш от пристрастяване — одобрително заявява той.

Освен това на никого не вреди. Той няма да узнае .

— И колко пробяга?

— Ами… не много, около десет мили — казвам първата цифра, която ми идва на ум.

— Какво?! Това е страшно много! — звучи впечатлен.

— Да, така е — съгласявам се. Кой дявол ме накара да кажа десет? Три щеше да е достатъчно.

— Сигурно цялата си в пот — продължава да подпитва нечестиво.

— Да, мокра съм — отговарям. Какво толкова, за какво да се притеснявам? Себ няма да разбере. Нали е чак в Женева? Освен това започвам да ходя на фитнес още в понеделник, така че не лъжа напълно. Само изпреварвам малко събитията. Наистина имам намерение да бягам десет мили. Просто първо ми трябва малко практика, това е всичко.

— Значи сега ще си вземеш един душ, нали? — продължава той.

— Да, първото, което направих, като влязох вкъщи, бе да сваля дрехите си — влизам в тона му и аз.

— И сега си гола?

— Напълно. Само аз и сапунът.

— Ммм, много възбуждащо — казва, а аз се смея.

— А как мина твоята среща? — питам преди разговора ни да загрубее напълно и да мине на вълна порно.

— Божествено. Сключихме сделка.

— Това е чудесно! — изпитвам истинска гордост. Никога няма да разбера какво точно работи Себ в напълно непонятния за мен финансов свят, но знам, че е много добър. — Тогава какво ще направиш, за да го отпразнуваш?

— Ще те изведа на вечеря.

— Ха-ха, много смешно.

— Защо да е смешно?

— Ами, ако случайно си забелязал, аз не съм в Женева.

— Нито пък аз.

— Как така не си? — изненадвам се.

— Долетях по-рано, за да те видя.

— Сериозно ли говориш? — сядам стреснато на дивана и премествам Флий от скута си. Той издава недоволно мяукане.

— Да, в момента шофирам от летището и се отправям към теб. Номерът беше двайсет и седем, нали?

Изненадата направо засяда в гърлото ми — дебела и твърда, поради което моментално загубвам дар слово.

— А… да — успявам да измуча. — И къде точно си? — което звучи като безобиден въпрос, но аз отчаяно трябва да знам колко време имам. Ако е час ще мога да взема душ, да измия и изсуша косата си и да изгладя роклята си. Ако е четирийсет и пет минути ще трябва да избирам между мокра коса и смачкана рокля. Ако е по-малко от половин час — и двете… Ако е петнайсет минути…

— Аз съм отвън, пред вратата.

Край, загубена съм.

В този миг звънецът звъни и аз почти подскачам на дивана…

Мамка му!

— Да, ей сега — казвам, като едва преглъщам и се опитвам да запазя гласа си спокоен, но един друг глас се обажда: ти току-що му каза, че се връщаш от фитнес! Току-що му каза, че си тичала десет мили! Каза му, че си цялата в пот и се нуждаеш от душ! Поглеждам се, обута съм в джинси и кожени чехли, с чаша чай в ръка. Въобще не приличам на човек, който току-що е пробягал десет мили.

— Качвай се, последния етаж, апартамент седем.

Но трябва да заприличам! За по-малко от три минути!

Хвърлям телефона, скачам от дивана, смъквам дрехите, прекосявам гола апартамента, като прикривам следите от чаши чай, торбите от мола и споменатите дрехи, с които бях облечена и навличам новия клин, спортния сутиен и лентата за чело. Завързвам маратонките и тичам пред огледалото в коридора, за да се видя. Само че нещо липсва…

Тичам в банята, изваждам от шкафа пластмасовото шише със спрей, с което пръскаме дрехите при гладене. Започвам да пръскам лицето и гърдите си — трябва да изглеждам все едно съм мокра от пот.