Александра Потър - Да започнем отначало

Моментално чувствам угризение и копнеж по старите ми ластични сутиени за спорт и удобни гащи. Това бельо изглежда секси, но изисква толкова много усилия! Но когато първия път се срещах със Себ, не положих достатъчно усилия. Не бях достатъчно сексапилна. Този път ще бъде различно. Аз ще бъда различна. Сега ще проявя сексуалното си „аз“, нали?

Подавам кредитната си карта на касиерката и се мъча да не гледам колко е сметката, докато набирам пин кода си, но въпреки всичко не мога да не забележа няколкото нули на екранчето. Стомахът ми прави познатото свиване, както винаги, когато натискам копчето на автомата „проверка на баланса“, затова се опитвам да го избегна. В края на краищата в момента аз не просто харча пари. Аз инвестирам в своето бъдеще. В случая внасям пари не във влог, а във връзка!

Доволна от финансовото си прозрение, напускам магазина с голяма книжна торба, люлееща се на рамото ми. Добре, като говорим за инвестиции, от каква друга инвестиция се нуждая? О, да, нещо не чак толкова сексапилно и очарователно, но пък необходимо. Потискайки треперенето си, влизам през следващата врата в спортния магазин. Винаги съм смятала тези места за смущаващи. Притеснявам се от всички тези мускулести продавачки с коси, вързани на конски опашки и спортни трика, маратонки и ленти за глава тип „Мадона“, които са готови да ти връхлетят и да те накарат да се чувстваш като пълен невежа, защото не можеш да различиш „Найкс“ от „Ейзикс“.

Като говорим за продавачки…

— С какво мога да ви помогна? — връхлита ме една от тях, докато гледам огромното разнообразие от маратонки на стената, чувствайки се абсолютно объркана.

Поемам си дълбоко въздух. Това съм не само новата секси аз , а и новата спортна аз . Онази, която тренира фитнес за военни. Вече се записах и в понеделник съм на първия си курс, така че трябва да се подготвя.

— Трябват ми нови маратонки — казвам, опитвайки се да звуча убедително и спокойно, като преглъщам въпроса кои са най-евтините.

— Колко време носихте предишния чифт?

Мисля за старите си гуменки, които се разпаднаха и са забутани някъде в шкафа, и се опитвам да си спомня.

— Може би пет години — отговарям несигурно.

Подскачащата продавачка с конска опашка застива и усмивката буквално се смъква от лицето й.

— Пет години? — въздъхва с ужас тя. — Трябва да ги сменяте всяка година, а ако тренирате редовно, на всеки шест месеца. — Гледа ме е укор и аз чувствам как вътрешностите ми се започва да се бунтуват.

— Какъв тип ходило имате?

Нямам никаква идея за какво говори, но ми звучи болезнено.

— Хм, не съм сигурна…

— Какъв спорт практикувате? Силов? Тичане? Аеробика? Или говорим за смесено обучение?

— Амиии…

След двайсет ужасно мъчителни минути си тръгвам с нови маратонки, нов спортен екип, няколко ластични клина, ленти за глава, гимнастическа топка и олекнала кредитна карта. Всичко това ми струва страшно много. Изпразних я почти до шушка. Нямам достатъчно пари и в картата си за автобус, така че ще трябва да вървя до вкъщи пеша.

Пристигам изтощена, за да намеря Фиона на кухненската маса пред компютъра.

— Какво е кампанология? — пита тя, като прескача дребните любезности от рода на „Здравей, как си?!“ и минава директно на въпроса без обяснение, както само най-добрата ти приятелка, която те познава от сто години, може да направи.

— Камбанен звън — отговарям, докато оставям покупките си. Ето това е ползата да израснеш с баща, който е пристрастен към кръстословиците в „Сънди Таймс“. — Защо, да не смяташ да се отдадеш на ново хоби?

— Не, получих имейл от един от „СасиСоулМейтс“… — започва да чете: „ Здрасти, казвам се Стив и търся специална жена, съгласна на ангажираща любовна връзка…“

— Звучи обещаващо — намесвам се окуражително. — Той споменава думата „ангажимент“.

— Именно — кима Фиона. — За разлика от мъжете, които съм срещала и които не могат да я изрекат, без да получат обрив и да се изприщят.

— Значи си готова да се срещнеш?

— Чуй обаче продължението… — Тя гледа екрана и продължава да чете: и да сподели с мен голямата страст в живота ми — „кампанологията…“ Спира и двете се гледаме.

— Дааа, предполагам, че е различен — опитвам се да бъда положително настроена.

— Аз просто разширявам търсенето си в нета, не търся някакъв Квазимодо! — протестира тя и натиска „изтрий“. Тогава очите й попадат върху торбите ми. — О, ти си пазарувала! — възкликва и зарязва компютъра. Нищо не може да въодушеви Фиона повече от торба с покупки. — Уха, много секси! — кима одобрително, измъквайки дълбоко изрязания сутиен на дупки и го слага пред доста едрите си гърди. Вечно се оплаква, че не може да си намери красив сутиен, тъй като гърдите й били прекалено големи и трябвало да се примири с онези огромни неща с банели, които оставят дълбоки червени следи на раменете й и не са вълнуващи.