Александра Потър - Да започнем отначало

Премествам се на стола до него.

— Само още нещо.

— Какво? — обръщам се към него.

Той се навежда към мен и докосва с бузата си лицето ми.

— Тази чанта ще стане удивителна, скъпа — шепне, но преди да мога да отговоря, се обръща и включва машината.

Няколко часа по-късно му махам за довиждане, като го моля да не прави бели до следващата седмица, след което отивам в търговския център. Али — компютърният техник, е оставил съобщение на мобилния ми, че лаптопът ми е готов, да мина да си го взема.

— Беше точно каквото си мислех — казва, като слага поправения компютър пред мен. — Безнадеждна повреда на дънната платка, дължаща се на счупване на главата на записващото и четящото устройство, което е като грамофонна плоча, но в случая е магнитна повърхност за съхранение на данни, което е довело до сериозна загуба на… — вижда глупавото ми изражение на теле в железница и прекъсва обяснението. — Сега работи отново — добавя просто.

— Вие сте гений — усмихвам се аз.

Устните му се изкривяват. Както вече научих, той, когато не е в ролята на техник в сервиза, не си пада много по усмивките. Сигурно като бебе е пропуснал да се научи и е минал направо към логаритмите. Като намества очилата с огромни диоптри на носа си, Али ме гледа късогледо.

— Е, как вървят нещата? Изглеждате в много по-добро настроение.

Спомням си как предния път избухнах в сълзи пред него, заради Себ, и се чувствам неудобство.

— Ами, да, така е — кимам. — С приятеля ми се сдобрихме — признавам, което е нещо като обяснение. Е, правя го от любезност, като се има предвид как миналия път ми даде кърпички, за да издухам носа си.

— Значи не е чак такъв идиот — добавя одобрително той.

— А при вас?

— Аз все още съм сам.

— Значи бившата ви приятелка все още е идиот.

Неочаквано вечно сериозният Али избухва в смях.

— Кое е смешното? — питам объркано.

— Приятел — поправя ме той, а тъмните му очи са пълни с весели пламъчета.

Трябва ми миг, докато думите стигнат до съзнанието ми и осъзная какво има предвид.

— О, боже, извинявам се, не осъзнах…

— Няма нищо, повечето хора не осъзнават — прекъсва извиненията ми той. — Не е лесно за един индиец да бъде гей. Родителите ми все още не ми говорят. Не искат да приемат какъв съм… — Клати глава тъжно. — Но аз се радвам за вас. И за това, че приятелят ви е осъзнал грешката си. Това ми вдъхва надежда, че хората могат да се променят.

— О, да, могат — усмихвам се окуражително, но вътре в себе си се чувствам неловко. Защото, чувайки тези думи, си давам сметка, че има само един човек, който се е променил.

И това съм аз.

„Но пък промяната е хубаво нещо, нали?“ , казвам си на себе си и махам с ръка на Али за сбогом. Фиона има цял куп книги за самообучение и, когато скъсах със Себ, започнах да чета една, в която пишеше как да пораснем и да се променим. Признавам, стигнах само до 20-та страница, тъй като започна „Х-фактор“ , но запомних, че всички ние трябва да се развиваме, за да оцелеем. Искам да кажа — я вижте какво е станало с динозаврите!

Напускам сервиза за компютри и слизам с ескалаторите. Първоначално смятах да прибера лаптопа си и право вкъщи, но след като съм тук, решавам че бих могла да си купя нещо, минавайки край витрината на магазин, на която е изложено копринено бельо. А аз отчаяно се нуждая от ново бельо. Единственото секси такова, което имам, са сутиенът и прашките, които Себ ми подари, но не мога постоянно да ги пера на ръка! Преди, когато ставаше дума за избор на бельо, ключовата дума беше „удобно“ и „здраво“. Сега вече не е. Сега ключовата дума е секси, предизвикателно и…

Коооолко?

На влизане в магазина съм взела едни черни копринени прашки и сега гледам етикета с цената с отворена уста. Не може да бъде, трябва да има някаква грешка. 75 лири! За какво? За една връвчица и триъгълниче с размер на пощенска марка? Колкото до удобството и здравината… о, повярвайте ми, тези думи не са подходящи в този случай. Честно казано, видях едни по-удобни и по-здрави в средновековния музей с уреди за мъчение, който посетих преди време. Трепвам, докато пръстите ми опипват изкуствените камъчета.

Все пак, сигурно цената ще си струва, убеждавам себе си, представяйки си реакцията на Себ, когато ме види с тях. Освен това, няма да ги нося дълго, ако имам предвид как се развиха последния път събитията в леглото, убеждавам сама себе се, докато вземам един чифт. Заедно с още няколко чифта френски бикини, изрязани сутиени от дантела на дупки и корсаж, който на гърба е целият от дантела и е толкова прилепнал, че… о, боже, не бива да го обличам, след като съм яла печен картоф!