Александра Потър - Да започнем отначало

Чувствайки се обречена, търся с очи сър Ричард, който започва да говори.

— Така, хайде да опростим нещата, Кевин! Да обясним с по-прости думи… — Той долавя погледа ми и ми намига.

Възползвам се възможността да записвам, тъй като Кевин вече говори с думи, които разбирам, чувствам облекчение и изпращам на сър Ричард благодарна усмивка.

Останалата част от срещата минава без засечки, благодарение на сър Ричард и неговото постоянно желание да уточнява и изяснява, сетне се връщам бързо на бюрото си и прекарвам част от сутринта, опитвайки да напиша бележките и да изпратя копия от протокола. Дори се изкушавам да занеса едно лично на Уенди. Макар че, след като се замисля, май няма нужда да ходя толкова далеч.

Както и да е, чувствам се много добре, докато става обед и излизам навън. Пресичам улицата, за да си купя печен картоф, който да занеса в офиса. Нареждам се на опашката, облягам се на бара и когато се оглеждам, забелязвам една фигура, седяща в ъгъла. Той е наполовина скрит зад листовка на „Метро“, очите ми за малко да го подминат, но разпознавам познатите кичури непокорна черна коса.

— Фъргюс?

Лицето му се появява зад вестника, той изглежда леко стреснат.

— Хей, приятно е те видя тук! — усмихвам се.

— О… да… тук е приятно — кима той, като оглежда кафенето.

— Не можеш да устоиш, а?

Той ме гледа, сякаш е объркан.

— На печените картофи — добавям.

— О, да, разбира се, картофите! — прави физиономия и тупа корема си. — Просто не мога да стоя далеч от тях!

Поглеждам масата му. Празна е, има само бутилка кола.

Настъпва пауза и след това…

— Добре, разкри ме — признава той, след като проследява погледа ми. — Не съм тук заради картофите. Дойдох да видя дали онова момиче няма да се появи отново.

— И какво, тук ли е?

— Не — клати глава той.

— От колко време чакаш?

Замисля се.

— Не знам, но пия пета кола.

Двамата се гледаме.

— А ти как си? Как беше филмът? — пита, като сменя темата.

— О, супер — кимам, а мисълта ми се връща към миналата мощ и по гърба ми минава приятен трепет.

— Нима ти хареса? — той изглежда изненадан, и като преправя гласа си, произнася „ Нека силата бъде с теб!“

— Всъщност не ми харесва — признавам със смях, — но моят приятел го обожава… — Спирам, осъзнавайки, че съм на път да издам прекалено много информация.

Но няма нужда да се тревожа, защото Фъргюс почти не ме слуша. Вместо това вперва поглед във вратата, тъй като някой влиза — един строителен работник с бръсната глава и татуировки.

— Извинявай, какво каза? — пита той и отново се обръща към мен.

Всъщност през следващите пет минути мисля, че не чува и дума от казаното от мен. Всеки път, когато вратата на кафенето се отвори, той обръща очи към нея, тялото му се напряга в очакване, преди да види, че не е тя и да омекне като балон на няколко дни.

Накрая моите картофи са готови и той ме изпраща до офиса, а аз се обръщам към него.

— И знаеш ли, никога няма да познаеш какво се случи! Един тигър влезе в офиса и откъсна главата на шефа!

— Хм, интересно.

— Фъргюс! — възкликвам.

— Какво? Направих ли нещо? — излиза като от транс той и изглежда стреснат.

Изпитвам симпатия към него. Знам как се чувства, нали и аз бях същата, когато мислех само за Себ. Всъщност още се чувствам по този начин, сещам се за пухения облак от оргазъм, който ме доведе до работа тази сутрин.

— Искаш ли да говориш за нея? — окуражавам го.

— За какво да говорим? — свива рамене той, докато държи вратата отворена за мен. — Никога повече няма да я видя. Нямам никакъв шанс.

— Здравей, Фъргюс — прекъсва ни Ким, докато влизаме в приемната. — Как си? — Тя се усмихва флиртаджийски и проверява косата си, да не би да се е разместила. Което е невъзможно, като се има предвид, че е твърда като камък вследствие на лака за коса „Елнет“, който носи със себе си и постоянно се пръска, освен ако човек не се опита да разбие прическата й с чук. Дори и тогава не е сигурно.

— По-добре, след като те видях — усмихва се той, като възвръща чара си за секунда, все едно натиска копче.

Тя се смее, зарадвана от комплимента, сетне се обръща към мен.

— Хей, Тес, чакай да чуеш какво пише в „Пропуснати връзки“, направо ще се влюбиш!

Неочаквано ме осенява идея.

— Знам! Измислих! Защо не пуснеш обява? — предлагам, като се обръщам към Фъргюс.

— О, да не би да си пропуснал някаква връзка? — възклицава Ким. — Колко вълнуващо!

— Стига де, не знам какво… — понечва да се измъкне той, но тя го прекъсва.