Александра Потър - Да започнем отначало

Отваря списанието, а аз зървам с периферното си зрение страницата за бикини.

За миг съм изкушена, сетне успявам да се взема в ръце.

— Не, благодаря — чувствам леко превъзходство и обръщам страницата.

Тя ме гледа за миг, изпълнена със съмнение, сетне се примирява.

— Добре, твоя си работа.

Двете потъваме в мълчание и започваме да четем, но след няколко минути една нейна въздишка ме разсейва.

— О, боже, трябва да видиш това! — възклицава и аз вдигам очи. — Извинявай, забравих, че повече не те интересуват клюките за звездите — казва, като слага пръст на устните си. — Шшшшшт.

— Няма нищо — връщам се към книгата си аз. Мога да я чуя как прелиства шумно страниците, докато продължавам да чета и тогава…

— Не мога да повярвам!

— Какво? — вдигам глава.

— О, нищо! — успокоява ме тя.

Любопитството започва да ме гризе. Какво гледа? Дженифър Анистън с минирокля на филмова премиера? Голи снимки на Питър Андре до кръста? Някоя пияна кинозвезда, изхвърлена от клуб?

Не че ме интересува, разбира се, просто се чудя.

Като се връщам отново към книгата, гледам страницата, без да виждам нищо. Докъде бях стигнала? Намирам параграфа и продължавам да чета. Само че поради някаква неизвестна причина имам проблем е концентрацията. Думите плуват пред очите ми и чета едно и също изречение отново и отново.

— Мммм, той е просто великолепен! — мърмори тихо до мен Фиона.

Добре де, така да бъде. Предавам се. Сбогом, Обама, извинявай! Може да си най-влиятелният човек на света, но привличането на звездните клюки е по-силно дори и от теб. Протягам врат, опитвайки се да зърна нещо от страниците на списанието.

А, ето, това е онзи, хубавият актьор от „Анатомията на Грей“!

— Интересна ли е книгата?

Бързо обръщам глава и една не си изкривявам врата, а Фиона ме гледа с вдигнати вежди.

— Ами да… наистина е много интересна — кимам. — Себ каза, че е променила живота му напълно.

— Не си напреднала много — отбелязва тя. Поглеждам и виждам, че съм стигнала само до втора страница.

Втора страница?

Значи съм прочела само две страници?

Гледам с изумление. Имам чувството, че я чета от сто години.

— Отнема време, за да проумееш всичко, да вникнеш — обяснявам, — така че трябва да чета по-бавно и… да мисля задълбочено над неговия мироглед… такива неща.

— И какъв е неговият мироглед?

— Е, не съм стигнала още дотам.

— Аха. — Фиона ме гледа няколко минути, сякаш иска да каже нещо, но звънът на телефона отвлича вниманието й.

— О, имам няколко отговора от „СасиСоулМейтс“ 32 32 Сродни души „Саси“ — сайт за запознанства. — Б.пр. — обяснява, когато забелязва любопитния ми поглед.

— Така ли!? — радвам се, че сменяме темата на разговора.

— Ами да. След като работата с Хенри Осми се разсъхна, той така и не се обади повече, реших да разширя малко мрежата — я колко риба има в морето, нали? — обяснява ми разпалено тя.

Това е едно от нещата, които харесвам толкова много в нея. Колко пъти пада, но винаги успява да стане. Знам, че всичко, което се случва, я засяга, но тя никога не го показва.

— Е, коя е твоята сродна душа? — питам изпълнена от любопитство.

— Чакай малко, тъкмо се зарежда… — Гледа екрана на устройството. — О, боже… — мръщи се.

— Какво става?

— Никой не е моят тип, но един се нуждае от сериозен грим. — Гледа в екрана и се ядосва. — Какво е облякъл по дяволите?

— Кой? Дай да видя…

Но тя не ме слуша и вече отговаря.

— „Току-що получих вашия профил, но не смятам, че съм сродната ви душа — пише яростно и се мръщи срещу екрана. — Обаче… Трябва да вляза във връзка с вас, тъй като мисля, че няма да имате никакъв успех с тази снимка. Сигурна съм, че сте готин човек, но ще спечелите повече, ако използвате малко грим. Нямате ли някоя приятелка, която да ви помогне със съвет относно дрехите и стайлинга? Ако нямате, като автор на рубрика за здраве и мода, ще бъда щастлива да ви дам няколко напътствия. Желая ви всичко най-добро…“ — Натиска „изпращане“ с израз на задоволство. — Е, това е. Пратих го. — Прибира блекбърито си в чантата — Знаеш ли, ако не пишех за мода и здраве, сигурно щях да бъда някоя досадна лелка — признава с въздишка, обръща се към мен и изглежда много доволна от себе си.

За кратък миг мисля да й кажа, че повечето мъже, които си уреждат срещи по интернет, си падат повече по вдигане на краката, а не по гримирането, но една от асистентките ме прекъсва.

— Извинете, но рибите приключиха с педикюра ви.