Александра Потър - Да започнем отначало

— Хм… обзалагам се — мърморя на себе си. Интересно как така точно сега, когато има цял куп безплатни козметични продукти за грабене, е намерила време в така препълнената си програма!

Фиона грабва интерфона.

— Здравей скъпа, най-горният етаж — чурулика с медения си глас тя.

— Къде е асансьорът? — гласът на Пипа ще продъни слушалката.

Фиона сякаш онемява.

— … всъщност… няма асансьор.

— Нямате асансьор! — възкликва Пипа и недоумението в гласа й прелива в негодувание. — Ти да не мислиш, че ще влача чантата си „Биркин“ по стълбите!

— О, скъпа, съжалявам… — започва да се извинява Фиона. — Ако искаш ще сляза и ще я нося вместо теб…

Не издържам повече. Грабвам слушалката.

— Апартамент номер седем. Тръгвай нагоре и ще го видиш след няколко минути! — инструктирам я, преди да оставя слушалката на мястото й.

Фиона ме гледа онемяла, сякаш не е съвсем сигурна какво става.

— Е, няма ли да си сложиш още малко спирала или нещо друго? — питам невинно и бързо се обръщам, преди да успее да каже нещо, като се преструвам, че лъскам и без това ослепителната чаша за вино.

След няколко минути се чува силен тропот от обувки — Пипа и целият й антураж от изрусени гарги се появяват със зачервени лица и без дъх.

— Браво на вас! — посреща ги Фиона, сякаш са кралски особи. Не съм я виждала толкова въодушевена, откакто преди една година по Коледа отслабна пет килограма след възпаление на сливиците.

— Само този път! — едва произнася Пипа, като влиза в коридора и едва не припада. Следват я цяла тумба анорексични блондинки, които трополят и пляскат като лабрадора на родителите ми. — Чудя се как не получих удар!

— Сериозно? Аз пък си мислех, че ще изкачиш стълбите тичешком — прекъсвам я изненадано. — Като знам какви тренировки правиш с личния си треньор, за което Фиона ми разказа. — Усмихвам й се сладко-сладко.

— О, ъъъ… да… така е… — усмихва се лицемерно и тя, но ако можеше, щеше да ме захапе.

— Искате ли малко вино? — предлага Фиона, прекосявайки кухнята като героиня от „Партито на Абигейл“ 35 35 Британска пиеса, комедия-драма. — Б.пр. , и започва да отваря бутилката, която трябва да се е изстудила.

Никой не й обръща внимание.

— Къде са продуктите? — пита една от блондинките. Мисля, че е Гризли, но може да е и Лоли — трябва да призная, че ми е трудно да ги различавам.

— О, ето там…

И преди да довърши изречението е избутана встрани от тълпата блондинки, които се втурват към подредените козметични продукти като купувачи в първия ден на разпродажбите в „Хародс“.

— О, виж, крем против бръчки… Искам кутийката с почистващия крем… дай ми защитния… не, аз го искам, ти можеш да вземеш маската с минерали за коса…

Докато се бият ожесточено за кремчета и лосиони, Фиона стои като истукан и не може да повярва на очите си.

— Аз ще пия една чаша — казвам.

Тя ми налива, ръката й трепери. Осъзнавам, че е нервна и неочаквано се връщам в училище. Тогава бе толкова нервна, когато се навърташе около Сюзън Флетчър — най-популярното момиче в класа ни. Тя беше истинска крава, но Фиона отчаяно искаше да й бъде приятелка. Сякаш се надяваше, че част от популярността и увереността на Сюзън ще се пренесат и върху нея, че ако спечели одобрението й и бъде приета за член на тяхната група, ще стане част от тях. Което означаваше, че повече нямаше да бъде себе си: едно срамежливо момиченце с къдрава коса, кукленско лице с бузки и нахакана амбициозна майка.

— Някой иска ли хапки? — вдига една купа, но все едно е невидима. Лудницата продължава. Поглеждам към Пипа, която е хвърлила огромната си чанта „Биркин“ на стола и е напълнила ръцете си с кутийки кремове. Фиона оставя купата с мрачно изражение.

— Виното е прекрасно — казвам, като й се усмихвам окуражително.

— А… добре — отвръща тя, но след всички усилия, които прави, мога да кажа, че е дълбоко разочарована. Очевидно не беше си представяла партито така. Гледам Пипа и компания и тъкмо се каня да кажа нещо, когато вниманието ми неочаквано е привлечено от чантата „Биркин“.

Какво има там? Нещо се движи.

Което, разбира се, е нелепо и смешно. Чантите не се движат.

Гледам я няколко мига, сега стои неподвижно на стола (естествено!) и отпивам от виното си. Просто не може да бъде! Не съм изпила две глътки и вече ми се привиждат разни неща!

Но там нещо наистина мърда!

Поглеждам с крайчеца на окото. И този път съм абсолютно убедена, че не греша. Определено виждам, че нещо мърда. Гледам като замръзнала, после от чантата се появява розово носле, чифт очи като мъниста и малко космато телце. То скача като светкавица върху купата с уасаби грах 36 36 Сушен зелен грах с пикантно покритие от уасаби. — Б.пр. .