Александра Потър - Да започнем отначало

Но тя не ме оставя да довърша.

— Това е краткотрайна визита, ще се върна, преди да се усетиш. — И бързо целува Фиона по двете бузи. — Мъц, мъц, благодаря, скъпа, желая ти прекрасен уикенд…

Грабва чантата „Биркин“, спира пред кухненския шкаф, с един замах на ръката забърсва всички останали козметични продукти — шишенца, кутийки, кремчета, аерозоли и ги прибира вчантата си, преди да продължи по пътя. Ятото блондинки, които носят своите издути чанти, я следва, марширувайки през коридора и навън през вратата.

Фиона върви след тях като умърлушено пале.

— Чао, приятен път! — вика от прага, докато те изчезват надолу по полутъмното общо стълбище.

Тогава чувам отново гласа на Пипа.

— По дяволите, забравих за твоите проклети стълби!

Последван от гласа на Фиона.

— Искаш ли да дойда и да ти помогна да пренесеш…

Блъскам вратата, тя се затваря с трясък, а аз поглеждам Фиона с поглед, който казва „Само да си посмяла!“

Двете се връщаме мълчаливо в кухнята. Грабвам бутилката вино и пълня чашата си, сетне предлагам на Фиона, която започва да унищожава волованите с гъби, въпреки диетата. Тя кима благодарно и вдига своята чаша. Напълвам я до ръба, а тя отпива голяма глътка.

— Това е много сладко кученце — казва глупаво, поглеждайки към Талула, която издава слаб звук и се опитва да захапе Флий. Котаракът ми издава заплашително съскане, извива гърба си като тетива, а кучето-плъх бързо се скрива под дивана.

Двете се споглеждаме. Фиона държи платото с воловани и аз си вземам един. Дъвчем в пълно мълчание.

Нещо ми подсказва, че ни предстои много дълъг уикенд.

В събота сутрин се събуждам и лежа няколко минути, мислейки си за Себ в приятната ленива топлина. Ще ми се да се бях събудила до него. Представям си как лежи до мен.

Освен ако не лежи до мен? — сещам се изведнъж. Вече е станал, облякъл е екипа си и е излязъл да тича. И аз трябва да тичам до него .

Завивам се плътно с топлия юрган, все още ухаещ на сънища. Всъщност, мисля си, колко е хубаво някой да ти липсва! Сърцето ти се изпълва с обич и тъй нататък. Освен това, този път ще остана да си лежа. Притискам към себе си гаджето под формата на пухена възглавница и се опитвам да прогоня тревожната мисъл. Макар да не знам колко дълго ще продължи това — много скоро на излежаването ще му дойде края.

Лежа си още малко, сънят ме люлее, преди да се измъкна от леглото и да отида в кухнята, за да си направя чаша кафе. Посягам към машината за еспресо и замръзвам.

— Фиона! — викам.

Откъм нейната спалня се чува приглушен вик:

— Ааа…

— Ела… тук… има… имаме малък инцидент!

— О? Какво? — чува се тропот и Фиона се появява със замъглени очи, разрошена коса, с чехлите си с муцунки на животни и халат с петна от кафе. Кълна се, никога не спирам да се удивявам как може да се промени от онази Фиона, която аз наричам „нормалната“, във версията, известна като „нощ, прекарана с мъж“ — издокарана с феерично кимоно, прическа и начервени с блясък устни. Сякаш това са двама съвсем различни души.

Тя ме поглежда, прозява се шумно и поглежда към пода.

— О! Лайно?!

— Абсолютно вярно — кимам, доволна, че взе думата от устата ми и сега няма нужда да обяснявам.

Оказва се, че Талула все още не е научена и няма тоалетни навици, така че е свършила работата си през нощта на пода. Всъщност е направила това няколко пъти, забелязвам, докато проследявам купчинките изпражнения, сякаш под линолеума е минала къртица.

— Къде е тя сега?

— Хм, като гледам следата, мисля, че се е скрила ей там — соча под дивана.

Полузаспалата Фиона тръгва, когато неочаквано забелязвам една купчинка, скрита зад саксията с юка.

— Внимавай!

Твърде късно.

— Мамка му! — ругае Фиона, защото пухените й чехли с животински муцунки стъпват право в купчинката. — Шибано куче!

— Струва ми се, че каза на Пипа, че било много сладко!

Докато стои насред кучешкото лайно, виждам как челюстта й се стяга и верността й започва да се изпарява, и за миг си мисля, че най-сетне й е дошло до гуша от тази Пипа. Най-накрая е видяла каква е наистина. Но неочаквано чувам:

— Да, Талула е супер сладко куче, наистина — казва, обръща се и се усмихва. — Талула, сладурче… — мами животното, балансирайки на един крак, докато е усилие се опитва да извади другия от изцапания чехъл. — Ела при приятелката на мами…

Прозвучава звук като пляскане, после силно мяукане и Талула изскача изпод дивана, последвана от Флий, който изглежда също е решил, че е плъх.