Александра Потър - Да започнем отначало

— О, боже, това е плъх! — викам с цяло гърло.

— Плъх!? Къде? — крещи Фиона, скача и пробожда с острите си токчета крака на Пипа, която издава вик, който може да ти спука тъпанчетата.

— Ааааа!

Което на свой ред предизвиква лавина от викове, докато кухнята не се изпълва с истеричните крясъци на момичета и летящи във всички посоки кутийки крем, докато гостенките се блъскат от ужас.

— О, боже, плъх! Това е плъх! Къде е…

— Талула! — вие Пипа, като неочаквано се освобождава и се хвърля към масата. — Скъпата ми Талула!

Талула?

Неочаквано всички млъкват, когато тя хваща плъха и го притиска към гърдите си, като гали главицата му, пее и гука в ухото му все едно е бебе.

Тя има плъх на име Талула?

— Не плачи, бебчо, мама е тук, не се страхувай — нежно му говори, сетне ме поглежда убийствено. — Плъх! — сумти невярващо. — Талула е моето ново любимо кученце!

— Това е куче? — гледам с удивление малкото, приличащо на гризач създание.

— Въобще не е куче — отвръща ядосано Пипа. — Това е миниатюрна китайска смесена порода. Но ти едва ли знаеш нещо за тях, нали? — И поглежда пренебрежително към Флий, който седи на ръба на дивана с разперени крака. Изчислил е перфектно времето да започва да си чисти задничето.

— Няма значение, паниката свърши — намесва се Фиона, която клечи на пода и събира продуктите, които всички останали изтърваха в уплахата си. — Беше глупаво недоразумение. — Тя се изправя, привежда в ред косата си и се усмихва широко. — Мисля, че е време да пием по чаша хубаво вино, какво ще кажете?

— Страхувам се, че трябва да тръгваме — казва една от блондинките, като пали цигара.

— Тук не се пуши — прекъсвам я аз, раздразнена, че дори не поиска разрешение и не попита дали може.

— Глупости! — Фиона се смее и услужливо подава един пепелник. — Моля ви, чувствайте се като у дома си. Във фурната има воловани с гъби.

Пипа сумти с презрение.

— Воловани? Нима хората още ядат това?

Фиона изглежда направо съкрушена.

— Аз ги купих от „Уейгроуд“ 37 37 Луксозна верига супермаркети в Обединеното кралство, доставчик на кралицата, принц Чарлз и други аристократични личности. — Б.пр. …

— Благодаря, но наистина не можем да останем.

— Отивате ли си вече? — горката Фиона, направо е разбита.

— Опасявам се, че да, сладурче. За уикенда ще отсъстваме от Лондон. Приятелите ни Фреди и Белс ни поканиха, но имаме един мъъъъ-ничък проблем.

— И какъв е той? — питам аз, като свивам очи и я фиксирам подозрително. Не ми харесва това, никак не ми харесва.

— Значииии, те отскоро си имат едно възхитително бебе, което значииии, че не мога да взема Талула с мен. Бебета, домашни любимци и т.н., нали се сещаш, че са несъвместими — глезено се смее кравата.

— Не! — отсичам твърдо, преди още да е попитала. Защото знам какво ще последва.

— Тес — съска Фиона, като ми хвърля смразяващ укорителен поглед.

— Ами чудя се дали ще се съгласиш да гледаш Талула, само за няколко дни, докато ме няма… — пренебрегвайки ме, тази тъпа кокошка се усмихва на Фиона с най-сияйната си усмивка. — Ти се отнасяш така прекрасно с животните, освен това няма човек, на когото смея да поверя моето любимо бебче, само на теб, Фифи…

Това действа. Гледам и не вярвам на очите си — разочарованието на Фиона се изпарява и тя едва не се разтапя от гордост.

— О, щом така мислиш… тя е супер сладка.

— А какво ще правим с Флий? — питам.

— О, Талула е много добра, няма да се опита да я изяде — обяснява, без да ме удостои дори с пренебрежителен поглед Пипа.

— Да, но той може да се опита и да я изяде — предупреждавам зловещо аз.

Тя се мръщи и прегръща силно приличащото на плъх куче.

— Само се шегува — намесва се бързо Фиона. — Тес има особено чувство за хумор.

— Нима? — прави гримаса Пипа, подавайки Талула, която моментално поврежда новата рокля на Фиона с диамантената си яка.

— Е, ние трябва да вървим. В противен случай ще изпуснем полета — прекъсва идилията една от блондинките, като гледа часовника си.

— Какъв полет? — пита Фиона и изглежда объркана. — Мислех, че Фред и Бел живеят в Уилшър.

— Не, това са Тиги и Тачкин — поправя я друга блондинка.

— Тогава закъде ще летите, Пипа? — питам направо, като я фиксирам очи.

Докато пристяга палтото си, тя започва да лъже.

— О, не ви ли казах! Колко съм глупава… Бали.

— Остров Бали? — Фиона направо е удивена.

— Сигурно се шегуваш! — не мога да потисна изригването си аз. — Няма начин…