Александра Потър - Да започнем отначало

— Трябва да вървя, имам среща — прекъсва ги той.

Мръщя се. В днешния ден няма записани никакви срещи.

— Бъди така добра да приемаш всички съобщения, Тес — обръща се към мен той и добавя по-тихо: — Ще отсъствам целия следобед и ще изключа мобилния си телефон.

— Да, разбира се, няма проблем. — За миг се чудя дали не съм пропуснала нещо и преглеждам надрасканите бележки, но там няма записано нищо. Може да не съм най-добрата секретарка на света, но очевидно сър Ричард не иска никой да знае къде отива.

Той ми се усмихва с благодарност.

— И не бива да работиш в обедната почивка — мъмри ме приятелски, докато отива към асансьора.

Усмихвам се на себе си. Той наистина е най-добрият шеф на света.

— Много промени — повтаря застрашително Уенди.

Вдигам очи, за да видя как пронизва с поглед мен и Ким, която пребледнява под тена си, сетне се завърта на пети и тръгва, марширувайки по коридора под акомпанимента на плътните си бедра, които се търкат едно в друго. Чудя се как не я удря ток от статичното електричество, тъй като килимът е от изкуствени влакна.

Е, това е просто само една пожелателна мисъл.

Обръщам се към компютъра, за да продължа търсенето си, но след няколко минути съм готова да се откажа. Няма смисъл. Никога няма да успея да намеря копие на „Междузвездни войни“, мисля си отчаяно, прескачайки без успех през безкрайните сайтове без успех. Натискам бутона за изтриване.

— Хей, как върви?

Лайно, педераст, мръсник!

— Само толкова?

Вдигам глава и виждам чифт зелени очи, вперени въпросително в мен. Принадлежат на Фъргюс, куриерът с колелото.

— О, на глас ли го казах?

— Не се притеснявай. Само аз те чух — той се смее, а аз се оглеждам, за да видя, че Ким не е на мястото си. Сигурно е излязла, след като вещицата изчезна.

— Извинявай — отправям му поглед, пълен с извинение, и хващам мишката, за да отбележа пратката, която ми носи. Докато го правя, осъзнавам, че пръстите ми са се схванали, сякаш съм ги стискала прекалено силно. — Опитвам се да намеря един диск, а никъде го няма — обяснявам, като ги мърдам, за да накарам кръвта да циркулира отново.

— Провери ли в малкото магазинче до спирката на метрото? — предлага той.

— Затворено е от сто години.

— Така ли? — изглежда изненадан. — „Тауър рекърдс“?

— Точно.

— А „Блокбастърс“?

— Ремонтират си интериора.

— Виж ти, значи наистина си се потрудила здраво — възхищава ми се той. Разхлабва шлема си и тръска коса. — А какво ще кажеш да си го купиш?

— Опитах навсякъде. Или го нямат на склад, или купуването онлайн ще отнеме няколко дни — лицето ми помръква.

— А ти не можеш да чакаш, така ли?

— Не — въздишам и клатя глава. — Трябва да го гледам, преди да отида да го гледам.

— Извинявай, би ли повторила пак, че нещо не разбрах?

Чувствам, че пак се изчервявам.

— Трябва ми възможно най-скоро, това е всичко.

Той събира вежди.

— Хм… винаги има начин… — мърмори, докато мисли.

— Няма. Безнадеждно е. Опитах всичко.

Това е краят. Моят план да бъда идеалното гадже и този път Себ да е влюби до уши в мен се проваля, още преди да съм започнала. Браво, Тес! Още един от твоите огромни, разтърсващи земята успехи в живота.

— Измислих! — неочаквано удря с юмрук върху бюрото ми Фъргюс и аз подскачам. — Библиотеката!

— Какво библиотеката? — повтарям учудено.

— Нали знаеш, във всеки град има такава…

— Знам какво е библиотека — въздишам. — Просто…

— Какво просто? Мислиш си, че са пълни само със стари, потънали в прах книги и бездомници?

— Не, въобще не мисля това — протестирам.

Да бе, само малко може би, мисля си виновно.

— Кога за последен път си ходила в библиотека? — пита предизвикателно той. — Те вече са съвсем различни. Няма само книги, може да си вземеш компактдискове, игри, електронни книги, аудиодискове… Аз непрекъснато ползвам услугите на една, която е близо до мен, и това ми спестява цяло състояние. — Очите му светят от ентусиазъм. — Защо не опиташ, но побързай, преди кметството да се опита да ги затвори, както правят всички тези правителствени…

Но докато той говори, аз вече съм намерила в Гугъл най-близката библиотека и им звъня. Библиотекарката отговаря и днес за не знам кой път задавам въпроса си по телефона, но този път отговорът е „Да“.

— Имат диска! — съскам, като затварям с ръка слушалката. — О, супер, благодаря ви! Ще мина да го взема днес по-късно — отговарям и затварям с въздишка на облекчение.