Александра Потър - Да започнем отначало

— Бихме могли да отидем и да го гледаме? Вероятно го въртят в онова филмотечно кино… — Той млъква и неочаквано ме гледа несигурно. — Ако искаш, разбира се.

— С огромно удоволствие. — Колкото и да се притеснявах в началото, всичко вече е изчезнало. Тази среща пожъна такъв успех, че нямам търпения за втората.

— Тогава да пием за нашия план! — гледа ме в очите и чука чашата си в моята. — За нашата филмова вечер!

Само че има един малък проблем.

Рано на другата сутрин на път за работа минавам покрай видеоклуба, за да взема под наем копие на филма и да се подготвя, тъй като почти съм го забравила. Няма за какво да се притеснявам, ще си го припомня, ще го гледам няколко пъти, така че когато видя отново Себ, ще го знам наизуст. Той ще бъде наистина впечатлен! Ще бъде фантастично, ще му взема акъла!

Обаче, когато стигам до видеоклуба, виждам, че е затворено. Чукам на вратата и една намусена служителка ме информира, че са затворили за ремонт.

— Опитайте в нашия онлайн магазин — вика тя, за да я чуя през стъклото, преди да пусне щорите.

Така и правя.

Да, имат филма, но ще отнеме няколко дни, за да пристигне по пощата. А аз нямам няколко дни, тъй като Себ вече ми е писал, за да ме уведоми каква страхотна работа е свършил снощи.

Познай какво? Прожектират любимия ни филм в Уест Енд и взех билети за утре вечер.

На което отговарям:

Страхотно, нямам търпение.

Преди да получа инфаркт.

По дяволите. Какво да правя? Уж този филм е най-любимият ми за всички времена, а не мога да се сетя нищо от него. Освен че не можах да разбера защо е целият този шум около него, към края вече бях толкова отегчена, че задрямах. Сега, за по-малко от 36 часа, трябва да стана експерт по този филм. Трябва да мога да обсъждам любимите си сцени, да предлагам тълкувания, да цитирам диалози.

Спокойно, без паника.

Вече е почти обяд, а аз седя на бюрото си и нервно ровя из страниците за дивиди под наем. Днес е първият ден след празниците и целият офис се е завърнал, така че трябва да се концентрирам върху електронната поща, която пълни входящата ми кутия. Да не споменавам жълтите и розови листчета за напомняне, които обкръжават като рамка екрана на компютъра и са там толкова отдавна, че вече изглеждат малко прашни, затова се опитвам да ги забърша леко с ръкава си.

Но точно сега имам по-неотложна задача. Втората ми среща със Себ е утре вечер и въпреки дузината отчаяни разговори, които проведох, нямам решение. Трябва ми план за действие. Такъв, който да не включва скачане от Хамърсмит Бридж.

— Хей, Ким, гледала ли си „Междузвездни войни“? — викам към нашата рецепционистка Ким, която е кацнала на бюрото си като пъстроцветен папагал. За нея зимата няма значение. Докато всички хора крият замръзналите си крайници под дебели чорапогащници и вълнени жилетки от „Zara“, тя изглежда така все едно е в Ибиса през август, със своя изкуствен оранжев тен, блестящи сенки за очи и изрусена коса, която е вдигната и стърчи на върха на главата й.

Ким спира да чете „Пропуснати връзки“ и ме поглежда. Въпреки че излиза с Уейн — нашият шофьор, е пристрастена към тази уебстраница, където хората пускат съобщения, опитвайки се да открият следите на непознати, които някога са хванали окото им, но тогава са били прекалено свенливи или несигурни да ги заговорят. „Защото съм безнадеждно романтична“, обяснява винаги Ким, въздишайки замислено. В което въобще не се съмнявам. Но също така мисля, че е безнадеждно луда по Уейн, който след осем години връзка все още не й е предложил брак, а тя тайно се надява някоя от обявите да се отнася за нея, така че да събере смелост и да го изостави.

— О, това да не е новото риалити шоу по Канал четири? — пита заинтересовано. — Онова, с известните звезди, за което има големи опашки?

Намерила съм и аз кого да питам! Очевидно съм се прицелила в неправилния човек.

— Звезди ли? — чувам глас и двете е Ким обръщаме глави, за да видим една ниска жена е изпито лице да върви по коридора към нас. Сърцето ми потъва някъде в петите. Това е Уенди Монтгомъри, една от директорите, известна повече като вещицата, и не само защото винаги е облечена в черно. Тя работи на етажа над нас в офис, пълен със снимки на котките й в сребърни рамки, и колекция от кактуси, които са подредени по перваза на прозорците като безформени бодливи войници.

Носят се слухове, че се е кандидатирала за мястото на сър Ричард, но аз се надявам наистина да са само слухове. Както и че на коледното парти се опитала да прелъсти Гари — счетоводителят, като го заклещила зад охладителя за вода и вкарала езика си чак в гърлото му. Но тази сутрин той се обадил, че е болен, така че никой не може да установи има ли някаква истина в това или не.