Александра Потър - Да започнем отначало

Той изглежда впечатлен.

— Нима? Забележително. — Сякаш ме гледа с повече уважение. — Тези момчета са много яки.

— Ти ли ще ми кажеш! Всички тези коремни преси!

Коремни преси ли казах? Та аз през живота си не съм правила коремни преси. Дори не съм сигурна какво значи!

— Мога да си представя! Ходих няколко дни на сноуборд, но не бях във форма и се скапах тотално.

Така върти очи, че се чувствам длъжна да се засмея.

— Да, бе, да!

— Вярно е — настоява с насмешка, която е присъща само на човек, който знае, че това не е вярно. Като кльощавите момичета, които се оплакват, че били дебели. Или супермоделите, които твърдят, че са грозни, като онази, която се появи наскоро на корицата на списанието, в което пише Фиона, със скули, за които можеш да умреш, и устни като възглавница, които те карат да изхвърлиш червилото си в знак на пълно поражение. Вътре имаше интервю е нея, в което тя споделяше как мрази да се гледа в огледалото, тъй като лицето й приличало на патица, а устните й били много големи. Извинете, моля, кого се опитва да будалка? Нима има устни, които са прекалено големи?

— Ти караш ли сноуборд? Или ски? — пита той, отпивайки от бирата си.

Колебая се. Най-близкото нещо, приличащо на сняг, до което съм доближавала, е йогуртът в супера.

— Не, но винаги съм искала да се науча — отговарям, опитвайки се да блокирам мисълта за двата ми леви крака. — Обаче съм сигурна, че ще се справя отлично с апреските — подхвърлям и размахвам многозначително чашата си.

Той се смее.

— Ще ми се и аз да можех да кажа същото. Прекалено много бира и бум! Всъщност така си счупих телефона. Все пак се радвам, че се случи.

Гледам го озадачено.

— Ако не бях паднал, нямаше да те срещна — обяснява, а изражението му става мило.

— О, да. — Отпивам бързо от виното.

— Макар че, ако си спомняш, ти твърдеше, че сме се срещали и преди?

Почти се задавям, защото разговорът тръгва в неправилна посока.

— Хей, добре ли си?

— Да, да — кашлям и оставям чашата си на масата. Само че кашлям толкова силно, че не преценявам правилно и тя се обръща. Като в забавен кадър наблюдавам как се накланя право към скута на Себ на няколко сантиметра… мамка му, този път не трябва да се разлее… този път трябваше да го направя различно…

Хвърлям се напред и сграбчвам чашата в последната секунда.

— Я, виж ти, какъв удивителен рефлекс — казва впечатлен той.

Да, така е, особено за някого, който в живота си не е хващал дори топка.

— Благодаря — смея се, но повече от облекчение. Боже! Бях на косъм! Но успях да го предотвратя.

— И така, Тес… — Себ се обляга на дивана и сякаш се приближава още повече към мен, а аз имам приятно предчувствие. — Какви са плановете ти за тази седмица?

— Нищо особено, просто работа… и фитнес — отвръщам, опитвайки се да звуча естествено и да не мисля за факта, че сега наистина ще се наложи да се запиша. Е, какво толкова, всъщност е много полезно. Новогодишно решение да вляза във форма и всичко останало.

— Защото си мисля, дали ще се съгласиш да отидем на кино? Може би?

В стомаха ми отново пърхат пеперуди.

— Защо не, звучи чудесно — опитвам се да не бъда прекалено щастлива.

— Добре — той изглежда доволен. — По екраните е излязъл някакъв трилър на 3D, бих могъл да взема билети…

— Да, би било интересно… — прекъсвам го, все едно се замислям. Сетне изчаквам минута. — Всъщност не съм сигурна дали ми се гледа точно трилър…

— О, не се безпокой, може да гледаме нещо друго. Какво ти се гледа?

Мисълта ми се връща съм онази кутия за обувки, която изхвърлих в огъня и двата билета от първия филм, който гледахме заедно — „Междузвездни войни“.

— Нещо коренно различно от трилър — казвам, осенена от идеята. — Да ти кажа честно, може да ти прозвучи глупаво, но онова, което наистина ми се гледа, е фантастика.

— Ти харесваш фантастика? — възкликва силно заинтригуван той. — Не се шегуваш, нали? Аз също!

— Наистина ли? Какво съвпадение — опитвам се да звуча изненадано.

— Абсолютно! — той се навежда по-близо към мен и ме фиксира с онези големи сини очи. — Тогава, я ми кажи кой е любимият ти филм?

— Това е лесно. — Чувствам как всичко в мене се размазва от задоволство. — „Междузвездни войни“, разбира се.

Гледа ме все едно току-що е умрял и се е възнесъл в небесата.

— Боже, най-после момиче по моя вкус. Гледал съм го поне сто пъти!

Знам, много добре помня как го възхваляваше отново и отново, а аз се чудех за какво са целият този шум и дандания.