Александра Потър - Да започнем отначало

Започвам да се смея и преди да успее да направи други предложения го оставям да ми маха с кърпичката за довиждане и тичам по коридора.

Навън се мятам в автобуса и отивам в близкия търговски център. Въпреки че е официален празник, всички магазини са отворени, нетърпеливи да привлекат купувачи и да се възползват от всеки, който днес не работи и е готов да изхарчи парите си. Нося със себе си лаптопа, за да го занеса в големия магазин за техника. Дано успеят да го поправят.

Сменям ескалатори и си пробивам път сред тълпите. Очите ми се плъзгат по витрините на модните дизайнерски магазини: Прада, Гучи, Тифани. Надничам в един. Ято руси жени са обсадили щанда с чанти, вземат ги, слагат ги на рамо, или се въртят с тях пред огледалата. Забавям крачка и гледам с удивление. Не мога да разбера защо дамите харчат толкова много пари за чанти. За мен в това няма никакъв смисъл.

Не че съм против дизайнерските изработки. Мога да разбера силата на привличане на чифт скъпи обувки — в края на краищата коя жена не желае да обуе майсторски изработени обувки с високи токчета, които правят глезените да изглеждат така тънки, а краката безкрайни? Или прекрасно скроена рокля, от невероятна материя, която те обгръща като морска вода и подчертава талията и извивката на гърдите ти?

Но дизайнерска чанта? Не го разбирам. Шест хиляди паунда за една чанта Бъркин 22 22 Елън Бъркин — американска актриса от еврейски произход, р. 1954 г., играе с Ал Пачино в „Море от любов“. — Б.пр. която няма да те направи да изглеждаш с един размер по-слаба. Нито с десет сантиметра по-висока. Освен това те дори не са уникални! Всеки път, когато отворя някое списание, виждам всички знаменитости да носят една и съща чанта. Представяте ли си какво щеше да бъде, ако ги снимат и с една и съща рокля? Дори Фиона иска такава чанта. Всъщност тя е причината да знам, че има чанта, кръстена на някаква актриса от 60-те години и цената й е колкото на малка кола. И че очевидно е готова да се прости с живота си заради нея. „Ще умра за тази чанта! Сериозно, ще умра!“ въздишаше тя, поглъщайки с очи снимка на Пош 23 23 Виктория Бекъм, р. 1974 г., известна като Спайс Пош или само Пош. — Б.пр. .

Поне си мисля, че беше Пош, защото чантата бе толкова смешно голяма, че жената зад нея почти не се виждаше. Единственото, което тогава ми мина през ума, бе „Какво по дяволите носи в нея?“

Дейвид може би?

Но какво ли разбирам аз от тези неща? Аз си правя чанти от стари брашнени чували и носната кърпичка на дядо.

Подминавам бързо магазина и се отправям към друг ескалатор, накрая намирам сервиза за компютри. Вътре е пълно с клиенти и усмихнати продавачи, облечени с ярки тениски, които любезно питат с какво да ми помогнат.

— Лаптопът ми се счупи — обяснявам печално, когато един от тях ме хваща за жертва.

— Не се безпокойте — широко усмихнат ме успокоява той. — Един от нашите техници ще го погледне. Кажете ми името си и седнете, моля. — Сочи редица от столове, където чакат и други клиенти. — Няма да отнеме много време.

— Добре, благодаря — кимам, обяснявам какво се е случило и сядам на едно свободно място.

Тъкмо оставям чантите си на пода до мен, когато телефонът ми звъни. Австралийски номер. Сигурно е някой от родителите. Брат ми е там повече от шест месеца, но съм го чула само веднъж, когато ми изпрати есемес с текст „Кой спечели футболното първенство?“. Майка ми няма подобни проблеми с комуникациите.

— Тес? Ти ли си?

С тези думи започва всеки наш телефонен разговор. Никога не съм я питала кой смята, че може да е, след като набира моя номер.

— Здравей, мамо, аз съм! — отговарям всеки път аз. Макар че съм си мислила някой ден да преправя гласа си и да се престоря на някой друг. Например на Кралицата. Или на извънземно, което се е настанило в тялото на нейната дъщеря и е откраднало телефона й.

— Тук е толкова горещо и слънчево! — хваща се директно за времето тя.

Ами нали е Австралия, бе мамо! Горещо ще е, я! Там сега е лято. Трудно ми е да се преструвам на изненадана, но правя каквото мога.

— Нима? Така ли?

— Да, вчера беше 40 градуса.

— Леле-мале!

Знам какво следва.

— Какво е времето при теб?

— Естествено много студено.

Може да съм пропуснала нещо, но доколкото ми е известно, родителите ми цял живот са живели единствено и само в Англия. Така че какво може да е времето през януари, освен студено? Да, чела съм много и знам всичко за климатичните промени, за топенето на ледниците и озоновата дупка, но не мога да си представя, че преди да съм се родила, тук е било като в тропиците. Меко и топло?