Александра Потър - Да започнем отначало

— Ами… не — клатя глава.

— Това е най-горещата, най-модната, най-посещаваната страница за мода в нета! Имат си собствен онлайн-магазин, всички го ползват… — Тя млъква и ме гледа, спомняйки си, че аз съм клиентка на благотворителните магазини.

— О, ясно… — кимам, сетне се мръщя. — И защо Супер Шик искат да говорят с мен?

Тя става още по-силно розова и защо ми се струва, че започва да трепери?

— Обажда се главният им мениджър. Видяла чантата ти и се извинява, че се обажда толкова късно, но нямала търпение да чака до утре сутринта и… — Млъква, почти останала без дъх, преди остатъкът от думите й да се излее като порой: — Няма да повярваш, но искат да направят поръчка!

— Какво?

Гледам зашеметена. За миг не мога да проумея думите й, сякаш продължават да плуват над мен като огромни балони. Не мога да повярвам на онова, което току-що каза, какво означава, как една мечта може да се превърне в истина само е едно мигване на окото.

А сега тя държи телефона, подава ми го и аз го вземам от нея, докато в стомаха ми се блъскат недоверие, радост, възбуда и нерви.

— Здравейте, аз съм Тес Конъли!

Хората казват, че все трябва да започнеш отнякъде. Когато вземат интервю от известни бизнесмени, преуспели актьори или писатели, те винаги споделят как са започнали в гаража, или са сложили началото на бизнеса си в стаята за гости, или са писали в кафенето, защото само там било топло. За мен, началото бе в нашата баня, която не се заключваше.

Защото там, стоейки върху овехтялата постелка за крака, облечена с пижамата си с щампа на Снупи и уста, пълна с паста за зъби, получих първата си поръчка за онова, което щеше да се превърне в чанти от Тес Конъли Дизайн.

И това бе само началото.

Нова година е.

Навън температурата е минус един бог знае колко градуса и вали суграшица. Кълна се, суграшицата е най-ужасното време, което човек познава. Дъждът не е чак толкова зле, стига да имаш чадър, а снегът може да бъде дори прекрасен, когато е пресен, бял и пухкав. Комбинацията от двете обаче са тези ледени парченца, които проникват в кожата, развалят обувките и карат всяко такси в Лондон да изчезва в мъглата.

Не се шегувам, не мога да видя нито една жълта светлина. Но мога да видя купища момичета в официални рокли и изкуствен тен. Те треперят и се опитват да се скрият, търсят отчаяно такси, което да ги закара на партито: а) преди да е ударило полунощ, б) преди да са замръзнали до смърт, или с) и двете. Сериозно, навън си е направо ад.

Поради тази причина съм толкова щастлива да съм си вкъщи, увита като какавида в пашкул, и се усмихвам сама на себе си, докато отдръпвам лицето си от прозореца и суетата, разиграваща се долу на улицата.

Отново е Нова година и аз съм в моя апартамент с централно отопление, което е надуто така, че все едно съм на Бахамите. След като прекарах Коледа с мама и татко, което означаваше, че трябваше да слушам малкия ми брат, който се бе завърнал от Австралия, и на всеки пет минути повтаряше „Ще повярвате ли, че миналата година по това време се излежавах на Бонди Бийч?“, накрая реших да призная, че не обичам Нова година.

Мама беше разстроена. Не можеше да разбере защо дъщеря й иска да се върне в Лондон и да си остане сама вкъщи, когато можеше да се присъедини към тях в местния селски салон „където има диско и всичко останало“. Но след последната нова година, реших, че най-накрая ще бъда вярна на себе си, а това означава никакви отвратителни и гадни партита, никакъв дивашки трафик и никакви опити да изглеждам все едно се забавлявам безумно, докато всъщност искам да си бъда вкъщи по пижама.

Ето защо отказах всички покани и ще прекарам нощта с Флий, като пия бутилка „Cava“ 58 58 Марка испанско шампанско. — Б.пр. , ям поръчана по телефона пица и гледам новия филм с Джони Деп на диск. Дори вече съм облякла пижамата. Нямам търпение.

Освен това имам възможност да огледам изминалата година на спокойствие — и вярвайте какво ви казвам, това бе наистина една специална година.

Толкова много неща се случиха, откакто Фиона отговори на онова телефонно обаждане от „Супер Шик“ преди няколко месеца. След първата и единствена чанта, която направихме с дядо и неговата стара шевна машина, днес вече притежавам мой собствен бизнес, наела към хора, в това число и дядо, чиято нова титла е „творчески консултант“ и произвеждам стотици чанти. Имам си дори собствено лого и уебсайт, който Али направи за мен, а поръчките валят като река. Едва успяваме да ги изпълним. Освен това имам всевъзможни нови материи, дизайн и толкова нови и различни идеи и проекти…