Александра Потър - Да започнем отначало

Клатя глава.

— И не съм ходила при него.

Тя се тръшва на леглото и ме прегръща силно и успокояващо.

— Е, аз съм тук, защото ти нося нещо, което ще те ободри — казва, като ме заслепява с усмивката си.

— Този път ще ми трябва повече от пакет „Малтесърс“ — усмихвам се тъжно, като знам какви са лекарствата й за ободряване.

— Не, много по-добро е от бисквити — започва да рови в чантата си, която е гигантска и пълна догоре с всичко, което може да си представи човек. Накрая измъква едно списание. — Татата-да!

Гледам и нищо не разбирам.

— Списание?

— Не просто списание, а моето списание! Ще излезе чак утре на пазара, но аз имам предварително копие. Виж, това е моята статия — казва тя, като прелиства страниците и отваря на една, която навира в очите ми.

— Но това е страхотно, Фиона, добра работа — кимам, а очите ми прескачат по моделите, които позират с различни продукти. Но за да съм честна, трябва да кажа, че Фиона е снимала стотици снимки с продукти и не проумявам защо е толкова възторжена сега.

— Не, не ти говоря за моята работа — възкликва, сякаш е ясно за какво говори. — Сочи с пръст. — Говоря ти за твоята чанта! Виж! — настоява, като забива пръста си в страницата.

Поглеждам там, където сочи, и виждам на цялата страница лъскава снимка на модел с моята чанта през рамо.

— Уха, виж ти — казвам, чувствайки изненадващо удоволствие. Фиона ми върна чантата преди няколко дни, но е странно да я видя на снимка в списание. — Добре изглежда, нали?

— Добре ли? Изглежда страхотно! Фантастично! — вика тя, отгръща страницата и ми сочи друга. — Виж, стилистът я хареса толкова много, че я използва и тук.

Боже! Така беше. Изумена, гледам още различни снимки. Има една, на която моята чанта е пълна с козметични продукти, друга, на която може да се види подплатата, още една в близък план, където се виждат малките пайети, една, на която моделът е преметнал кожените дръжки през голото си рамо… Чувствам се изпълнена с радост. Знаех, че съм свършила добра работа, но чак толкова? Изглеждаше по-добре отколкото съм мечтала.

— И това не е всичко! — като обръща страниците и стига до края на снимките, тя ми показва едно каре: Фотограф Жан-Клод. Модел: Ейми Тру Инк. Стилист: Ейми Уудс. Текст: Фиона Манеринг. Чанта — Тес Конъли.

— Не е ли страхотно?

— Чакай само да кажа на дядо, няма да повярва — казвам развълнувано. Но като познавам дядо, ще повярва и още как. Винаги е казвал, че имам талант; винаги е вярвал в мен. Като Фъргюс. При мисълта за него ме пронизва тъга. Не мога да му кажа, не мога да споделя с него това.

Поглеждам отново към телевизора, сетне го изгасвам.

— Знаеш ли, мисля да си легна рано тази вечер — казвам и затварям списанието.

— Прекалено си развълнувана? Емоциите ти дойдоха в повече? — усмихва се тя.

— Да, нещо такова — усмихвам се и аз. И това е самата истина, прекалено съм развълнувана. Чантата ми е в списание „Сетърдей Спийкс“. Никак не е лошо за първи опит. Човек никога не знае, това може да е първата стъпка към мечтата ми. Надеждата припламва като пламъче. Мислила съм за работа и не съм сигурна какво мога да правя, освен да постъпя в някоя временна агенция, да разхождам кучета или да гледам деца. Но може би, ако правя моите чанти в свободното си време… може би това е начало… може би един ден ще има цяла фотосесия, посветена на моите чанти…

Е, едно момиче има право да си помечтае, нали?

Оставям Фиона и отивам в банята да се измия и приготвя за лягане. Точно си мия зъбите, когато чувам, че телефонът на Фиона звъни. Вероятно е Ричард, те постоянно си говорят, когато не са заедно. Свикнах с това. Макар че я накарах да обещае, че ще сложи ключ на банята, когато той остава тук. След онова, което се случи последния път… Все пак, макар че вече не ми е шеф, представяте ли си да налетя на сър Ричард в тоалетната… Ужас!

Потръпвам.

— Извинете, коя? О, да… не… не се тревожете, всичко е наред, нищо че звъните късно…

Хм, чудя се за кого говори? Не е Ричард, досега щях да чуя поне път пъти „скъпи“. Освен това тя неочаквано говори пак с медения си глас.

— Бихте ли задържали една минутка?

Появява се на вратата на банята, ръката й закрива телефона.

— За теб е — лицето й е придобило странен розов цвят.

Спирам по средата на миенето.

— Кой е? — питам с уста, пълна с ментова пяна.

— Супер Шик.

— Кой е Супер Шик?

Фиона ме гледа с изумление и недоверие.

— Никога ли не си чувала за Супер Шик?

Нещо ми говори, че трябва да съм чувала.