Александра Потър - Да започнем отначало

Освен това, господин Пател само щеше да спечели от моето бягство, подсмихвам се като поглеждам входящата кутия, която е затрупана с имейли, на които не съм отговорила. В това число и един от Фиона, който току-що изскочи от „СасиСоулМейтс“. Ще го отворя, не мога да се сдържа. Откакто срещна сър Ричард, тя проповядва с евангелски плам онлайн запознанствата и се опитва да ме присъедини към каузата, но аз упорито отказвам.

Здрасти, Тес, виж какво намерих. Мисля, че я разпознах на партито, но не можех да си спомня откъде, накрая се сетих, че съм я виждала при теб. Открих я случайно, докато проверявах в „СасиСоулМейтс“. Изпращам ти приложени снимка и профил. Позна ли я?

Изпълнена с любопитство, слизам надолу. Нарекла сама себе си „Котаракът в чизми“ и, описвайки се като „човек, който обича да доминира, харесва крем с бит белтък и остри предмети“, на снимката е жена, която носи високи до бедрата пластмасови ботуши, блузка до пъпа с къдрички и кучешки нашийник е шипове. Снабдена е камшик, тя държи саксия с кактус с определено фалическа форма.

Направо замръзвам от ужас. О, боже! За няколко изпълнени е удивление секунди гледам и не мога да повярвам на очите си.

И не заради кактуса с формата на фалос.

Докато я гледам, стомахът ми се свива, защото я разпознавам.

Това е Уенди!

За миг замръзвам, после покривам устата си е ръка, за да не избухна в смях. Добре де, съжалявам, но е толкова смешно. Това е вещицата Уенди — такава, каквато не сте я виждали преди.

О, боже, представи си, че някой друг види това? Тя е един от директорите!

Пиша бързо отговор на Фиона и го изпращам.

Опитвам се да изтрия образа от ума си и се връщам към останалата поща. По дяволите, имам толкова много, извират като вълшебната каша. Веднага след като реша, че са свършили, се появяват нови и нови…

Мисълта ми е прекъсната от висок смях. Вдигам очи и виждам Ким с ръка на устата, да се превива от смях. Какво ли е толкова смешно? Връщам се към пощата и тъкмо кликам върху едно писмо, озаглавено „Маркетингова стратегия — подробни бележки“, когато чувам друг изблик на смях откъм маркетинга, последван от истински залп.

Какво става?

Сетне настава истински хаос, всички се смеят и кикотят. „О, боже, видя ли снимката? Не мога да повярвам! По дяволите! Тя дали знае? Уенди виждала ли е?“

Аха. Ясно .

Неочаквано осъзнавам за какво е цялата тази суматоха. Снимката. По погрешка бях изпратила снимката на Уенди на всички! Чувствам, че ме залива гореща вълна, последвана от студена. Не знам как е станало, но в бързината вместо „отговор“ сигурно съм натиснала „изпрати нататък“ и имейлът е отишъл до всички адреси. Което значи до всички в цялата компания.

Слава богу, че вече напуснах!

Докато дойде време да си тръгна тази вечер, суматохата и вълнението вече са отминали.

Уенди беше едновременно бясна и силно смутена. Гледах да стоя далеч от нея. След като ми се навика, тя се успокои, после Ким й предложи да направи чай, който прие с благодарна усмивка. Да ви призная, това е първата истинска усмивка, която виждам на лицето й. Може би случката ще я накара да бъде малко по-мила е другите. Е, ако иска шегичките за малките бодлички да спрат, разбира се.

След работа вземам автобуса за „Хемингуей Хаус“. Намирам дядо в общата стая да играе скрабъл с Ерол и Пърл една двойка от Западна Индия над осемдесет години. И двамата имат бяла като сняг коса и най-силния смях, който някога съм чувала.

— А, точно навреме, за да ми помогнеш със седембуквена дума — вика дядо, като ме вижда да влизам.

— Къде е Филис? — питам, докато го целувам по бузата и придърпвам един стол до него. — Мислех, че тя е експертът.

— Не си ли чула? Тя си намери любовник — отговаря Ерол с дълбок кадифен смях.

— Измий устата си със сапун — обвинява го Пърл, като го шляпа по ръката. — Не се говори така пред младите момичета.

— О, всичко е наред, чух вече — обяснявам леко изчервена. — И не съм чак толкова млада.

— Ти си още бебе — не е съгласна с мен Пърл и отново ме осветява с мегаватовата си усмивка. — Когато станеш като нас…

И отново започва да се смее. С отметната назад глава, смехът й оглася стаята и се блъска в ъглите. И кой знае колко време щеше да продължи това, ако не бе прекъснато от Мелани, която се появява на вратата.

— Здравейте всички! Идвам да ви представя новия член на „Хемингуей Хаус“…

Всички спираме да вършим онова, което правим и поглеждаме.

— Сидни, Тес, Ерол и Пърл, искам да ви представя Сесил.