Александра Потър - Да започнем отначало

— За тоалетна хартия — кима Фъргюс и изглежда засрамен.

— Той е актьор — вметвам аз.

— О, мили боже, обичам те! — изведнъж Рупинда се връща към живота. — Гледала съм тази реклама милион пъти! Онзи епизод с котенцето, толкова е сладко…

— Мисля, че си имаш почитателка — шепна на Фъргюс, а устните ми са готови да се разсмеят.

— Благодаря, радвам се, че ви е харесало — мърмори Фъргюс.

— Просто не мога да повярвам, че ви срещам — продължава индийката, като въздиша и го гледа влюбено.

— Най-голямата ти почитателка!

Фъргюс изглежда объркан, пристъпва неловко от крак на крак и оправя косата си, докато очевидно нещо му идва наум. Като изправя рамене и оставя косата си, той я заслепява с усмивката, която обикновено вкарва в действие за всички момичета и офиса. Наричам я неговата „специална сваляческа усмивка“.

— Значи работите тук? — пита, а гласът му неочаквано е паднал няколко октави по-ниско. Звучи секси.

Гледам го изненадано. Какво става? Какво е намислил?

— Ами… да — кима Рупинда, която видимо трепери и това няма нищо общо с ниските температури.

— Сериозно? — той вдига вежди също като Шон Конъри. — А имате ли нещо общо с визите?

О, най-сетне разбирам накъде бие.

— Да, имам — отвръща трепетно Рупинда. — Аз ги слагам.

— Добре, в такъв случай — заслепява я с още една от специалните си усмивки, — дали не бихте могла да ми направите една услуга…?

— Ти си магьосник!

— О, не знаех! — отвръща скромно Фъргюс.

— Размени един автограф срещу виза — възкликвам. — Това е невероятно! Истински фокус!

— Просто се радвам, че тя е щастлива и ти си щастлива.

— Щастлива? Аз съм в екстаз!

Няколко часа по-късно седим в един пъб и празнуваме. Рупинда беше повече от щастлива да направи тази услуга в замяна на автограф от Фъргюс и след по-малко от 20 минути се появи с паспорта на сър Ричард, в който имаше прясно положена нова-новеничка виза, валидна за пътуването му утре. След като казахме едно огромно благодаря, аз се върнах в офиса (този път с такси), точно преди да затворят и я връчих на сър Ричард.

— Извинявам се, беше в чекмеджето ми — казвам толкова безгрижно, колкото мога. — Пропуснала съм.

— Няма проблем — отвръща той, като отваря паспорта, за да провери. — Знаех, че всичко ще бъде наред.

Спомням си за последните няколко часа, изпълнени е истинска лудост, през които отчаяно прекосих Лондон върху багажника на велосипед, плаках и се молих на охраната и прегръщах едновременно Фъргюс, Рупинда и Али с облекчение, докато си разменяхме автографи, виза и прегръдки, преди да се разделим.

— Да, всичко е наред — усмихвам се, преди да му пожелая лек полет и да се отправя към местния пъб.

Където съм си уговорила среща с Фъргюс, който за първи път, откакто се познаваме, е оставил велосипеда си вкъщи и е дошъл е автобус.

— Да караш под въздействието на алкохол не е добра идея! — смее се той, когато си поръчваме първите питиета. — Наздраве за Индия! — вдига чашата си с бира.

— И за това, че сме още живи след твоето надбягване в лондонския трафик! — добавям, като чукам чашата си с неговата.

— Я стига! Ти си беше добре, аз бях без каска — протестира той, като отпива голяма глътка „Гинес“. — Рискувах живота си за теб!

Знам, че се шегува, но когато думите стигат до съзнанието ми, осъзнавам какво точно направи за мен и това въобще не е шега.

— Знам — казвам с огромна благодарност и за миг ставам сериозна. — Но не знам как да ти благодаря.

— Не се тревожи, още една голяма бира ще бъде достатъчна — отпива той остатъка от течността до дъно.

— Съгласна съм! — смея се, докато обръща празната чаша.

Всичко в мен жужи от щастие, без да броя чашата вино. Изпила съм само една, но тя вече се е качила и е замаяла главата ми, така че се чувствам леко пийнала. И решавам да се напия, при което се обръщам към бара, преди да изразя възмущението си.

— О, не! Виж каква опашка има! — чак сега забелязвам, че кръчмата се е напълнила е обичайните тълпи след работа. Претъпкано е, на бара има опашка от хора, които размахват десетачки. — Погледни, никога няма да ми сервират!

— Не се тревожи, познавам барманката — смее се Фъргюс. — Сега ще ги уредя.

— В замяна на автограф ли? — дразня го, а той се смее.

— Какво да направя, като си имам фенки — протестира той. — Ти какво ще пиеш? Същото ли?

— Не, нека аз да платя. Не мога да те оставя да правиш всичко.

— Добре, щом настояваш. Но ще дойда с теб, за да ти помогна да ги донесеш.