Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

– Иска ми се някой ден да посетя Калифорния – каза Айнар. Мачът бе започнал и американката изпълняваше сервис. Тя хвърли топката високо и мускулите на раменете ѝ изпъкнаха, когато вдигна ракетата. Грета често казваше, че тупкането на топка за тенис ѝ напомня за портокали, падащи на земята; Айиар си спомни за тревния корт зад къщата на Ханс, с разчертаните със захар линии, които вятърът отнасяше.

– Грета споменавала ли е, че иска да се прибере у дома? – попита Карлайл.

– Казвала ми е, че много неща ще трябва да се променят, преди да се върне.

Веднъж му бе обяснила, че и двамата няма да се впишат в Пасадена, където слуховете прекосяваха долината по-бързо и от сойка с попътен вятър. "Там не е за нас."

– Какво ли има предвид – замисли се Карлайл.

– Познаваш Грета. Не обича хората да я обсъждат.

– Всъщност в известен смисъл това ѝ харесва.

Американката спечели първия гейм след като пуснатата ѝ топка едва мина над мрежата и падна недосегаема на корта.

– А ти не искаш ли да дойдеш на гости в Калифорния? Например през зимата, за да рисуваш? – Карлайл си повя с програмата; държеше куция си крак изпънат напред. – Ела да рисуваш евкалиптите и кипарисите. Или портокаловите градини". Ще ти харесат.

– Няма да дойда без Грета – заяви Айнар.

А Карлайл, който едновременно бе напълно различен и досущ като сестра си, попита:

– Защо?

Айнар кръстоса крака и побутна неволно плетения стол пред себе си. Момичето от Лион прекоси корта с развяна пола, за да отрази бекхенда на американката, удари мръсната бяла топка и отбеляза точка. Зрителите, красиви хора с шапки, ухаещи на лавандула и лайм, избухнаха в аплодисменти.

Карлайл се обърна към Айнар. Усмихваше се и ръкопляскаше, а по челото му започваше да избива пот; и в мига, в който стадионът утихна, за да може французойката да изпълни сервис, той каза:

– Знам за Лили.

Айнар усети мириса на сухия клей и на вятъра, разклащащ тополите.

– Не разбирам за какво...

Карлайл обаче го спря. Облегна лакти на коленете си и без да откъсва очи от корта, му разказа за писмата, които Грета му бе писала през изминалата година. Дебелите пликове пристигат ли веднъж седмично в пощенската кутия, половин дузина листове тънка синя хартия, изпълнени от край до край с дребен сбит почерк на Грета. "Има едно момиче на име Лили", написала му тя преди около година. "От блатата в Дания е и я подслоних." В писмата описвала как Лили се разхождала из Париж, клякала да нахрани гълъбите в парка с разпилени върху чакъла поли. Как Лили позирала с часове в ателието на Грета, как светлината играела по лицето ѝ. Писмата пристигали почти всяка седмица и давали кратък отчет как Грета е прекарала времето си с Лили през последните няколко дни. В тях не се споменавало нищо за Айнар, а когато Карлайл на свой ред ѝ пишел "Как е той?" или "Поздрави го от мен", и веднъж дори "Десетата годишнина от сватбата ви не беше ли наскоро?", Грета не отговаряла на въпросите му.

След като писмата пристигали всяка седмица в продължение на шест месеца, един ден Карлайл намерил в пощенската кутия тънък плик. Каза на Айнар, че запомнил деня, защото януарският дъжд валял вече седмица и кракът го болял, все едно колата го била блъснала предишния следобед. Слязъл до пощенската кутия пред къщата с бамбуков бастун в една ръка и чадър в другата. Мастилото по плика било размазано от водата, затова отворил писмото във вестибюла с тъмна дъбова ламперия. Прочел писмото, докато върху единствената страница капела вода от косата му. "Айнар ме напуска", започвало писмото. "Прав си. След десет години брак той ме напуска." Карлайл си помислил веднага да се качи в колата и да отиде до пощата, за да изпрати телеграма, но изведнъж осъзнал какво има предвид Грета.

На следващия ден пристигнало друго писмо, както и на последващия и така нататък. Започнала да пише почти всеки ден за Лили. Страниците били пълни с описания, както преди, но изреченията били изпъстрени с малки илюстрации на женско лице: Лили с шапка, украсена със сухи теменужки; Лили чете вестник Le Monde; Лили, вдигнала кръглите си очи към небето.

– После Грета започна да ми изпраща скици на Лили. Лили сред лимонови дръвчета. Лили като шаферка на сватба. – Карлайл замълча, докато американката удряше сервис. – Красиви са. Тя е красива, Айнар.

– Значи знаеш.

– Бързо се досетих. Разбира се, не съм много добре запознат с въпроса. – Малка кафява птичка кацна на перваза на ложата и се огледа за зрънца. – Но бих искал да помогна. Искам да се запозная с Лили, да видя какво мога да направя. Грета се изразява най-добре чрез писма и рисунки. Никога не би ме помолила за помощ, но виждам, че има нужда. Знам, че според нея имаш нужда от повече подкрепа, отколкото тя може да даде сама. Трудно ѝ е. Не забравяй, че на нея ѝ е също толкова тежко, колкото и на теб.