Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

– Ще се разходя – отвърна Лили. – Искам да подишам чист въчдух. Времето е прекрасно.

– Толкова късно?

– Ако не възразяваш.

– Не възразявам – отвърна Грета и посочи към купчината вестници в краката си, които искаше да прочете, преди да си легне. – Сама ли ще бъдеш?

– Не – отвърна Лили и сведе очи. – Имам среща с Хенрик... Но само ще се разходим.

Лили наблюдаваше Грета – бузите ѝ потрепваха, сякаш стискаше зъби. Грета изправи гръб, сгъна вестника и каза:

– Не стой прекалено до късно.

Лили чака Хенрик почти двайсет минути под уличната лампа. Започна да се тревожи, че няма да дойде, че може би е осъзнал нещо за нея. Страхуваше се да стои сама на улицата! Но в същото време изпитваше и тръпка от свободата, а забързаният пулс ѝ нашепваше, че може да прави почти каквото си поиска.

Когато Хенрик най-накрая пристигна, беше задъхан, а на горната му устна бе избила пот. Той се извини:

– Рисувах и не забелязах колко е часът. На теб случвало ли ти си е нещо подобно, Лили? Почти да забравиш коя си и къде си?

Разхождаха се половин час в топлата нощ. Не разговаряха много и Лили имаше чувството, че нямат какво да си кажат. Хенрик я хвана за ръка. Когато се озоваха на безлюдна улица, той я целуна.

Срещаха се и през следващите две вечери. И двата пъти Лили излизаше от апартамента под погледа на Грета, която надничаше над отворения вестник. Хенрик пак закъсняваше и пристигаше на бегом, запъхтян, с разчорлени къдрици и боя под ноктите.

– Бих искал да се запозная с Грета – каза той. – Ще ѝ докажа че не съм от мъжете, които изоставят припаднала жена.

Третата вечер останаха навън до късно, след като мина и последният трамвай час след полунощ, когато затваряха заведенията. Разхождаха се хванати за ръка из града, оглеждаха се в тъмните витрини и се целуваха в тъмните сенки на входовете. Лили знаеше, че трябва да се прибира във Вдовичи дом, но частица от нея искаше да остане навън завинаги.

Сигурна бе, че Грета ще я чака, вперила очи във входната врата. Но когато се прибра, в апартамента беше тъмно и тя изми лицето си, съблече се и си легна като Айнар.

На следващия ден Грета каза на Лили, че не бива повече да се вижда с Хенрик.

– Смяташ ли, че е справедливо да го заблуждаваш така? – попита тя. – Според теб какво ще си помисли?

Но Лили не разбираше съвсем какво има предвид Грета. С какво заблуждаваше Хенрик? Освен ако Грета не ѝ го кажеше в прав текст, Лили често забравяше коя е.

– Но аз искам да се виждам с него – заяви тя.

– Моля те, направи го заради мен.

Лили обеща да се опита, макар да знаеше, че е невъзможно. Още докато стоеше в дневната до празния триножник на Айнар, осъзнаваше, че лъже. Но какво да направи? Копнееше за тези срещи.

И така Лили и Хенрик започнаха да се срещат тайно всеки следобед, преди Грета да се прибере за вечеря. В началото тя се притесняваше Хенрик да я вижда денем с огряно от слънцето лице. Страхуваше се той да не забележи, че не е красива или нещо още по-лошо. Слагаше на главата си шал и го завързваше под брадичката. Чувстваше се удобно единствено когато седяха хванати за ръце в тъмния салон на кино "Риалто" или в тихата библиотека на Художествената академия, където светлината бе приглушена от спуснатите зелени щори.

Една вечер Лили каза на Хенрик да я чака при езерото в парка "Йорстед" в девет часа. Във водата плуваха два лебеда, а клоните на върбата се спускаха чак до земята. Хенрик закъсня и когато пристигна, я целуна по челото и косата му я погъделнчка по гърлото.

– Знам, че разполагаме само е няколко минути – каза той.

Но тази вечер Грета бе на прием в Американското посолство и щеше да остане там поне още няколко часа. Лили тъкмо се канеше да каже на Хенрик, че имат достатъчно време дори да отидат на вечеря или да се разходят по кея, както правеха другите двойки в топла лятна вечер. Нямаше търпение да му го съобщи, особено след като напоследък се срещаха за не повече от двайсетина минути.

– Трябва да ти кажа нещо – рече тя.

Хенрик целуна ръката ѝ и я притисна до гърдите си.

– О, Лили, знам. Не се тревожи, но вече знам.

Изражението му беше искрено, веждите повдигнати.

Лили издърпа ръката си. Наоколо цареше тишина. Хората, които се прибираха от работа през парка, вече си бяха по домовете и сядаха да вечерят, но един мъж стоеше пред тоалетната и палеше клечки кибрит една след друга. Друг мъж се приближи до него и се огледа през рамо.

"Какво ли знае Хенрик?", запита се Лили и веднага се досети. Хенрик все още я гледаше с повдигнати вежди и тя потрепери силно. Изведнъж Айнар сякаш се озова до Лили и Хенрик като натрапник в задушевния им разговор. Видя се отстрани, облечен в роклята на младото момиче, как флиртува с по-млад мъж. Гледката бе отвратителна.