Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

– Чувствам се ужасно – казваше тя понякога с не съвсем благородна завист.

Една от творбите ѝ обаче предизвика интерес. Триптих, нарисуван върху закачени с панти дървени панели. Грета го започна в деня след бала в Кметството. Представляваше три изображения на девойка в близък план: момичето, потънало в размисли, с притворени, уморено зачервени клепачи; момичето пребледняло от страх с изпити бузи; момичето развълнувано, с коси, изплъзнали се от шнолата, и капчици над горната устна. Грета използва четка от заешки косъм и темперни бои, за да придаде на кожата мекота и сияние. Реши тази картина да остане без покритие от лак. Няколко критици извадиха моливи от джобовете на саката си, когато стигнаха до нея. Един дори се покашля, а друг – французин с малка сива брадавица на клепача, я попита:

– И тази ли е ваша?

Но картината, озаглавена "Трите лица на Лили", не успя да спаси изложбата. Расмусен – нисък мъж, който неотдавна бе ходил до Ню Йорк, за да размени картини на Хамерсхьой и Кройер за акции в стоманолеярните в Пенсилвания – опакова портретите и ги върна на Грета.

– Ще задържа триптиха с момичето – рече той и записа картината в тефтера си.

Няколко седмици по-късно от галерията на Расмусен пристигна писмо с изрезка от парижко художествено списание. Статията правеше обзор на съвременното скандинавско изкуство и в параграфа за най-талантливите художници в Дания се споменаваше за Грета, макар и толкова накратко, че сигурно никой не бе обърнал внимание. "Притежава необуздано въображение. Картината ѝ на младо момиче на име Лили би била страховита, ако не беше толкова красива." Рецензията бе съвсем повърхностна, но това бе нормално за обзорни статии. Расмусен препрати изрезката на Грета и тя я прочете със смесени чувства, които не можеше да изрази с думи. Най-много обаче я удиви това, че името на Айнар не се споменаваше. Правеха обобщение на датското изкуство, а името на Айнар липсваше. Тя прибра изрезката в гардероба под старите фотографии на Теди и писмата от баща ѝ, в които той говореше за брането на портокали, за лова на койоти и за Сдружението на художничките от Санта Моника, в което можеше да се запише, ако реши да се прибере в Америка за постоянно. Грета нямаше никакво намерение да показва статията на Айнар. Тя беше само за нея, похвалните думи се отнасяха за нея. Не искаше да споделя с него.

Но Грета не можеше да прочете рецензия за себе си и просто да забрави за нея. Не, трябваше да отговори някак си и затова незабавно седна да пише на критика за нещо, което ѝ хрумна.

"Благодаря ви за проницателната рецензия", започна тя. "Ще я поставя на специално място в папката си със статии. Думите ви много ме развълнуваха. Надявам се да се обадите ако идвате в Копенхаген. Градът ни е малък, но прекрасен. Имам чувството, че не сте го разглеждали както трябва. Искам и да ви помоля за една услуга. Съпругът ми, художникът, Айнар Вегенер, иска да се свърже със свой приятел от детството. Единственото, което знае, е, че живее в Париж и вероятно е търговец на картини. Случайно да познавате барон Ханс Аксгил от село Синия зъб в Ютланд? Съпругът ми много иска да го намери, тъй като са били изключително близки като деца. Обзема го силна носталгия – като всички мъже, щом си спомнят за детството, – когато говори за Ханс и за блатото. Надявам се, че може би поне сте чували за него, тъй като светът на, изкуството е по-малък, отколкото си мислим. Ако случайно разполагате с адреса му, ще сме ви много признателни. Моля ви, изпратете ми го, а аз ще го предам на Айнар. Той ще ви е изключително благодарен."

СЕДМИЦА СЛЕД БАЛА НА ХУДОЖНИЦИТЕ Лили се среща три поредни вечери с Хенрик в парка на двореца "Розен-Сюрг". Тъй като още се чувстваше неуверена, настояваше да се виждат чак на свечеряване, а през юни се стъмваше много късно. Всяка вечер тя вадеше с гузно чувство пола от гардероба, за да се облече за срещата. Грета обикновено четеше вестник в хола и Лили усещаше как я наблюдава, докато си слагаше пудра и червило и пълнеше комбинезона си с навити на топка чорапи. Лили заобикаляше на пръсти Едвард IV, излегнал се на кръглото килимче пред огледалото. Оглеждаше се в профил, първо се завърташе наляво, после надясно. Съжаляваше, че трябва да остави Грета сама, но не чак толкова, че да не се срещне с Хенрик под уличната лампа, както се бяха уговорили.

– Излизаш ли? – попита Грета първата вечер, когато Лили се отправи към входната врата точно когато навън изсвири сирената на ферибота за Борнхолм.