Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Няма нищо между нас вече. Любовта е за живите, за хората с бъдеще.

— Мислиш, че не го знам ли? Нямаш представа какво ми е сега. Знам, че не съм истинският Аш. Аз съм споменът за това, което съм бил в образ и форма. И това не е достатъчно. Човек със скрита същност, подводни камъни, така казваше, нали. Само дето сега е истина. Започвам да забравям, Рия. Губя едно по едно нещата, които ме правеха завършен. Всеки ден си спомням с нещо по-малко. Думите от любима песен, цвета на колата на някой приятел — изчезват и нищо не може да запълни празнината. Дребни неща за момента, но се натрупват. Или по-скоро изчезват от мен. Избледнявам, с всеки ден все повече се губя. Накрая всичко ще изчезне и аз наистина ще съм мъртъв. Един призрак, образ на човек, който вече не съществува. Помогни ми, Рия. Уплашен съм. Толкова се боя.

Страданието в гласа му я разкъсваше, в гърдите й се надигна болка, жестоката отдавнашна болка, за която не бе споделила с никого. Погледна го гневно, отказваше да се предаде пред сълзите, които изгаряха очите й.

— Ти не се върна, защото ме обичаш. Върна се, защото майка ти се нуждаеше от теб!

— Не. Не стана така.

— Тогава защо дойде? Защо трябваше да идваш и да разбиеш живота на всички ни?

— Не знам! Тук съм с някаква цел, но не знам каква и защо. Казах, че родителите ми се нуждаят от мен, защото все нещо трябваше да кажа. Нямах намерение да те обидя. Не съм искал да те нараня. Ти си единственото, което някога е имало значение за мен, Рия. Бих умрял заради теб. Щях да остана мъртъв за теб, ако можех. Затова стоях далеч от теб през цялото това време, защото исках да си свободна, да ме прежалиш. Ала нещо ме върна и ме задържа тук. Ден след ден губя част от себе си. Не искам да живея, но нещо не ми позволява да умра. Нуждая се от теб, Рия. Ако някога си ме обичала, обичай ме и сега.

Рия посегна и взе студените му ръце в своите.

— Ако някога съм те обичала? Ленард, скъпи мой… Не съм преставала да те обичам.

Аш понечи да я прегърне, поколеба се и Рия трябваше да го дръпне в прегръдките си, преди той да успее сам да си повярва. Тя зарови лицето си във врата му и издиша в една продължителна ужасяваща въздишка.

— Не зная какво да правя, Ленард. Нищо в живота ми няма смисъл вече. Шадоус Фол се разпада из основи, въпреки всичко, което правя, за да го запазя. Случва се така бързо . Едва насмогвам с докладите. Предполагам, че затова всъщност съм тук. Дойдох при теб за помощ, дори и да не искам да си призная. Чувствах се толкова провалена. След като ти си отиде единственото, което ми остана, бе работата. Работех здравата. И тъй като имах само нея, тя обсеби живота ми. Дойдох тук да те използвам, Ленард, да измъкна информация, която да използвам, за да контролирам Харт. Да ме върне отново на върха.

— Не ме интересува — възпря я Аш. — Използвай ме целия, ако искаш.

И двамата успяха някак да се усмихнат, отдръпнаха се един от друг, за да могат да гледат в очите си. Аш продължаваше да стиска ръцете на Рия и тя притискаше неговите нежно в отговор. Те бяха все така студени.

— Каквото и да се случи, Ленард, няма да те изгубя отново. Пак сме заедно, за добро или лошо. Смъртта не успя да ни раздели в крайна сметка.

— Радвам се — каза Аш. — Всичко, което е останало от мен, е твое. Докато го има. Ще ми се да можех повече да ти предложа.

— Ще намерим начин да сме заедно завинаги — промълви Рия. — Трябва да има такъв. Това е Шадоус Фол, в крайна сметка.

— Докато го има. Имам някакви много странни усещания напоследък. Предчувствия. Лоши. Мисля, че нещо много лошо иде насам. Нещо достатъчно могъщо, за да застрашава целия град.

— Не и ти, Ленард. Всички ги гони параноята през последните няколко седмици. Може ли поне ти да бъдеш малко по-конкретен?

— Съжалявам. Като съм мъртъв, виждам нещата по-ясно, но са по-скоро предчувствия, не друго. Навън, извън града, има нещо, което ни дебне и изчаква подходящия момент, но нямам представа какво е. Живо е, ако това ти помага.

— Не много.

— Така си мислех.

— Трябва да си разсъждавал върху това, Ленард. Какво смяташ, че е?

— Не знам — отвърна Аш. — Но се чудех дали то не е причината да ме върнат. Трябва да има такава.

— Сигурна съм, че има — каза Рия. — Може аз да съм те върнала, защото толкова се нуждая от теб.

— Може би. И по-странни неща са се случвали, дори и в Шадоус Фол. Много ти е хубава роклята. Може ли да ти помогна с ципа?

Далече под Кеър Ду, придворния замък на елфите, дълбоко в сърцето на земята под хълма три фигури вървяха, без да бързат, в широк подземен тунел. Две от тях бяха високи и руси, а едната не беше, но всички те излъчваха аристократичност, подобно щит, белязан от удари в не една битка. В тунела бе тъмно, но във въздуха край трите фигури танцуваха стотици блуждаещи огънчета. Тяхната синкаво-белезникава светлина бе силна и ослепителна, блестеше върху стените от пръст, но нито един от тримата не хвърляше сянка.