Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Да. Сетих се, че може да е това. Заповядай, седни.

Имаше само един стол, Рия седна на него и сковано кръстоса крака. Аш седна на ръба на леглото, с лице към нея. Тя отдръпна малко краката си, за да не докосва тези на Аш. Той я погледна окуражително и тя трябваше да отмести поглед. Така много се стараеше да й помогне и някак си това правеше нещата още по-трудни за нея. Тя се огледа наоколо, за да избегне погледа му и всичко, което видя, й върна спомените от времето, което бяха прекарали заедно тук, в тази стая, в миналото, когато още бе жив. Афишът на стената от концерта, на който бяха ходили заедно, книгата на нощното му шкафче, която му бе подарила и която той все се канеше да прочете, но не успяваше. Или пък сега вече я бе прочел, когато имаше повече време.

— Черното ти стои добре — обади се Аш. — Много си елегантна. Ако знаех, че ще изглеждаш толкова добре, щях да умра по-рано.

— Не е заради теб. Преди да дойда тук днес, бях на погребение. На Лука дьо Френц.

— Да, чух за това. Тревожех се, че може да си пострадала при стрелбата. А трябваше да знам, че нищо няма да ти се случи. Винаги си имала късмет.

— Ти защо си в черно? — попита Рия, повече за да печели време, отколкото от интерес.

Внезапно Аш се усмихна.

— В траур съм относно сексуалния си живот.

Рия изпъшка и неволно се усмихна.

— Това, че си мъртъв не е успяло да се отрази добре на чувството ти за хумор, Ленард. Хайде да направим нещата по-леки и за двама ни. Не съм тук да те видя, а да изкопча каквато информация имаш за Джеймс Харт. Стават странни неща, странни дори и за Шадоус Фол и всичко започна от деня, в който той се върна у дома. Разкажи ми за него. Как изглежда, какъв е?

Аш стисна устни.

— Съвсем обикновен, нищо особено. Ако има нещо общо с онова, което става в града, напълно сигурен съм, че не е наясно с това. Не си спомня нищо за града. Очевидно сме били в едно и също училище, но не помня нищо конкретно. Естествено, паметта ми не е каквато беше.

Аш внезапно млъкна и се намръщи.

— Има нещо… Заведох Харт при Времето, там беше и Джак Феч. Съвсем истински и два пъти по-гаден. Рия… плашилото коленичи и се поклони на Харт . Не съм виждал да го е правил пред друг, дори и пред Времето. Може и да греша, но смятам, че и старецът се стъписа. Не е нещо, което се случва всеки ден.

— Мътните ме взели — промълви Рия и се намръщи. — Смятах, че Джак не признава друг авторитет, освен Времето. Със сигурност не се е покланял на мен няколкото пъти, в които пътищата ни се пресичаха. Не че щях да зная какво да направя, ако го бе сторил. Странна работа. Бих го прогонила оттук, ако не бе толкова нужен. И ако смятах, че ще ми обърне някакво внимание. Какво друго можеш да ми кажеш за Джеймс Харт?

— Това е всичко, наистина. Стори ми се доста дружелюбен, не бе твърде стъписан от Шадоус Фол, което предполага или огромна сила на характера — или изключително ограничено въображение. Добра компания, но доста сдържан. Не говореше много за себе си, като се замисля. Не знам какво друго да кажа.

— Очаквах повече, Ленард.

— Съжалявам. С толкова разполагам.

— Тогава е време да си вървя.

Рия се изправи и Аш бързо скочи на крака. Тя пооправи роклята си, като се стараеше да не поглежда към него.

— Радвам се, че се видяхме, Ленард. Трябва да се видим пак — някой път. Сега трябва да тичам. Имам да върша куп неща.

— Моля те, не си отивай, Рия.

— Няма за какво друго да говорим.

Рия се насили да го погледне.

— Бях тук по работа, нищо повече.

— Искам да ти кажа толкова много неща.

— Не искам да ги чуя.

— Не го вярвам. Накрая дойде да ме видиш, след всичкото това време. Това трябва да означава нещо. Толкова ми липсваше. Не минава и час от деня, без да си мисля за теб и времето, когато бяхме заедно. Понякога смятам, че само тези спомени ме крепят.

— Престани! Беше някой друг. Мъжът, когото обичах, е мъртъв и погребан, няма го! Вече не е част от живота ми.

— Все същият съм, Рия. Мъртъв съм, но съм аз. Същият мъж, който държеше ръката ти когато се разхождахме, който седеше и чакаше долу, докато се ти мъчиш да избереш какво да облечеш. Този, който ти каза, че те обича повече от самия живот. Лицето ти просто е променено, Рия. Същото студено, безизразно лице, както когато не искаш да чуеш нещо. Виждам в очите ти как спускаш кепенците, а лицето ти казва, че няма никой вкъщи. Не се крий от мен, Рия. Не и от мен. Толкова съм самотен.

— Не ми причинявай това, Ленард.

Тя отвърна твърдо на погледа му, но той усети как краката й треперят. Напрежение или усилие. Нищо друго.