Саймън Грийн - Шадоус Фол

Беше огромна, необятна пещера, която се губеше към безкрая във всички посоки. На тавана, на някакви си петдесет фута над тях, на равно разстояние една от друга бяха разположени лампи, от които струеше ярка червена светлина. Навсякъде наоколо под тази сатанинска светлина се виждаха редици лъскави стоманени рафтове, отрупани с безброй оръжия и всякакъв вид техника. Всички онези инструменти за унищожение, които елфите бяха създали в дните, когато разчитаха повече на науката, отколкото на магията. Имаше снаряди, енергийни оръжия, плазмени генератори и високо ефективни лазери. Безброй бомби, безчет пистолети. Огромни установки, които биха взривили армия или цял свят с еднаква лекота. Грамадни екрани за наблюдение стояха в очакване да разкрият вражеските планове и позиции, редици от компютри бяха в готовност да ги осуетят.

Тримата елфи се огледаха наоколо. Бе минало доста време, по свой собствен избор бяха позабравили. Бяха се наслаждавали на мощта на оръжията прекалено дълго. При равносметката след битката с Падналите не им бе нужно дълго време, за да осъзнаят, че следващата неизбежна стъпка е някоя групировка елфи да използва тези оръжия срещу друга и това да доведе до унищожението и на двете. И така се отказаха от Арсенала и всичко в него, погребаха го дълбоко в спомените си, така че да се появи отново при спешна необходимост, когато земята под хълма може да се окаже застрашена. Сега се бяха върнали и спомените нахлуха като тонове вода, отприщени от язовирна стена. Спомени за кръвопролития и унищожение — и безумното опиянение от кръвта. Пък се усмихна и се протегна бавно като котка на припек. Хубаво му беше, че е отново тук.

— Пък, господарят на Арсенала — каза бодро. — Осигурете достъп.

От тавана се проточи сноп лилава светлина и го прикова на място като пеперуда, нанизана на карфица. Не можеше да помръдне, нито да мигне, дори да диша, но знаеше, че е по-добре да не се опитва да се противи. Докато Слийпър потвърди идентичността и ранга му, той все още командваше тук и би го убил без колебание, ако преценеше, че е заплаха. В края на краищата, така го бе програмирал самият той преди толкова много векове. Светлината потъна в него като бавно разстилащ се мраз, проверяваше физическата му структура, генетичното му наследство и ги сравняваше с тези в записите.

— Достъп разрешен — чу се в главата му бавен, но не човешки глас. — Добре дошъл, господарю на Арсенала.

— Активирай всички системи — нареди Пък. — Искам всички оръжия на линия, готови за инспекция.

— Разбира се, господарю. Сензорите ми засичат две други живи форми в непосредствена близост до вас. Трябва да ги сканирам и изясня кои са, преди да се проведе инспекцията.

Пък кимна към Оберон и Титания, те казаха имената си и бяха подложени на същия преглед от трепкащата светлина. Пък наблюдаваше, без да си прави труда да прикрива, че му е забавно. Наистина бе минало доста време, откакто на краля и кралицата на елфите им се бе налагало да се подчиняват на нечия друга воля. Приеха го изненадващо добре. Вероятно защото бяха започнали да си спомнят за всички могъщи оръжия в Арсенала и бяха нетърпеливи колкото него да докоснат с ръце тези чудесни играчки. Слийпър потвърди личността на Оберон и Титания и изрази почитта си към тях. От всички страни светнаха екрани с ярка светлина и тръгна безкрайна информация кои оръжия са готови незабавно да бъдат използвани и за кои ще е необходимо време, за да се приведат в готовност. Пък се ухили толкова широко, че бузите го заболяха. Как може някога да му се е искало да забрави всичко това? Тук имаше достатъчно барут да се изравни Шадоус Фол със земята само за часове. Достатъчно бойни машини да сринат света. Много от тях той самият бе използвал в битката срещу Падналите. Нещо топло и зловещо приятно се размърда в него, докато си спомняше, че е боравил с това или онова оръжие и как сееше смърт и опустошение, когато пожелаеше.

Ето го Светлинното копие 37 37 Светлинното копие поразява всички врагове по пътя си, докато стигне целта — и тогава предизвиква експлозия, която избива всички наоколо. , което не можеше да бъде спряно или избегнато, щом веднъж е хвърлено, и можеше да издири един враг сред хиляди. Ето го и Казана на смъртта , в който мъртвите могат да бъдат съживени и изпратени да избиват отново в името на елфите, независимо на чия страна може да са се били в самото начало. Ето ги Чудовищния трион 38 38 Чудовищният трион — мечът на Титания, който разсича всичко, което срещне. , Гръмовния прибой , Разбивачът на мечти и Крадецът на разум . Кошмарни средства за унищожение, съвсем истински пред очите, все така могъщи и смъртоносни, както и когато бяха създадени от елфите, преди хиляди години.