Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Ако отдръпването можеше да помогне, тя щеше да се е справила досега — отвърна спокойно Френд. — Опитва се цял живот да го преодолее, така че може да си сигурен, че е пробвала всичко. Ние можем да й помогнем, Джими. Ние сме специални. Ти, защото също си изгубил своето детство, а аз — защото не съм напълно реален. Нищо не може да ми навреди или да ме изплаши и аз мога да предпазя Поли буквално от всичко. Научих се да правя доста неща, докато те чаках да се върнеш. Тя е права, Джими. В теб има сила. Не знам каква е тя, но я усещам, като бръмчене на скрит механизъм в очакване някой да натисне подходящото копче. Трябва да свършим тази работа, Джими. Поли има нужда от нас.

Харт си пое дълбоко въздух и го изпусна бавно.

— Наистина имам лошо предчувствие, Френд. В тази къща има нещо друго — освен Поли. Усещам как наблюдава и чака. Ако в мен има някаква сила, това е новина за мен. Обаче си прав — не можем просто да обърнем гръб на Поли. Дори и само защото може да ти забие нож в него. Ако ще си имам съсед, бих предпочел да не е лунатичка с нож.

— Станал си много циничен, Джими. Не съм сигурен, че одобрявам.

— Прав си, но мисля, че се разбрахме да ме наричаш Джеймс, а не Джими. Виж какво, казах, че ще помогнем, нали? Просто смятам, че за всички ни е по-безопасно да си отваряме очите, като се заемаме с това. Е, добре, да се залавяме с шоуто, преди да имам пристъп на здрав разум.

Той се усмихна, Френд поклати глава и двамата се върнаха в кухнята. Поли стоеше обърната с гръб и гледаше през прозореца. Бе обгърнала с ръце тялото си, сякаш внезапно й бе станало студено или просто за да спре да трепери. Тя не се огледа, когато те влязоха.

— Преди да дойдеш, вечно се боях — каза бавно. — От онова, което може би се е случило в миналото, от онова, което се намира в стаята без прозорец, и от това, че във всеки момент ще ме извика отново и ще трябва да отида. Ала не знаех какво е наистина страх, докато ти не дойде и не ми предложи помощ. Толкова много искам да се освободя от всичките етапи на миналото си, но мисълта, че ще опитам и ще се проваля ме плаши толкова много, че едва дишам.

— Не се тревожи — каза Харт. — Каквото и да се случи, няма да те оставя тук сама. Ако не мога да намеря начин да те измъкна, добре си дошла в дома ми отсреща. Там ще си в безопасност.

— Ти не разбираш — възрази Поли.

Обърна се и го погледна, а в безизразния поглед нямаше никаква надежда.

— Не мога да си тръгна оттук. Къщата не ме пуска. Каквото и да има в нея, аз помогнах да се създаде, аз му дадох власт над себе си. И зная — без всякакво съмнение, — че по-скоро би убило и двама ни, отколкото да ме пусне.

На Харт му се прииска да пристъпи напред, да я прегърне и утеши, но болката по лицето й бе бариера, която не можеше да преодолее.

— Е, добре — отвърна той енергично. — Ето какво ще направим. Ще се качим горе и ще влезем в стаята, където си на осем години, после ще минем по останалите, за да съберем всички частички от теб и ще ги направим отново едно цяло. Ще те възстановим пак, после ще проверим какво има в последната стая и ще се справим с него.

Усмихна се леко.

— Опитвам се упорито да звуча уверено, сякаш знам какво правя, но всичко зависи от теб. Повярвай ми, Поли. Не се сещам за нито една причина защо трябва да го правим, но опитай. Някога сме били приятели, макар и да не си спомням, но се заклевам, че ще направя всичко, което мога, за да ти помогна. Френд също. Проваляла си се преди, защото си била сама, но сега ние сме тук. Няма да те разочароваме. Няма да допуснем да се провалиш. Готова ли си?

— Не — отвърна Поли. — Но, както и да е, да го направим.

Тя отпусна кръстосаните си ръце, отиде и застана с лице срещу него.

— Беше мърляво малко момче. Дрехите ти винаги бяха мръсни, а косата ти — рошава. Аз бях неизменно спретната и чиста, тип-топ. Единствено с теб предпочитах да играя и споделях неща, които не би ми хрумнало да споделя с друг. Когато ти си замина, мислех, че е настъпил краят на света и те мразех заради това, че си отиде и ме остави тук — с онова ужасно нещо, което се бе случило. Мисля, че отчасти затова се опитах да те убия преди малко, щом трябва да сме честни един с друг. Но сега си тук и аз пак храня надежди. Къщата е друга, откакто влезе в нея. Може би е било предопределено да се върнеш тук и да ми помогнеш. Такъв си е Шадоус Фол понякога. Но, Джеймс… в теб може да има сила, ала и тук определено има, изграждана с години от чувство за вина и от страдание. Тя е истинска като мен самата и не иска да стана отново едно цяло. Не зная какво ще стори, щом реши, че си враг. Не се налага да правиш това, Джеймс.