Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Нещо лошо ми се случи, когато бях на осем години, и още продължава да е в една от стаите горе. Тази без прозорец. Откакто се случи, не съм влизала в нея, но нещо там ме очаква.

Поли вече звучеше странно спокойна, сякаш облекчена от това, че е с някого, с когото да поговори за всичко.

— В миналото се опитвах да се изправя срещу него. Опитах, като бях на осем, после на двайсет и две и наскоро, миналата година. Не можах. Не бях достатъчно силна и всеки път когато се провалях, някоя стая отнемаше частица от мен и я задържеше в плен подобно мушичка в кехлибар. Когато се кача горе, къщата отново ме превръща в тези хора. Не като наказание. Отне ми доста време да разбера това. Къщата се опитва да ме излекува, да ме накара да преодолея това, което се е случило тук, като се изправя с лице срещу него. Ала аз не мога.

Тя замълча и Харт се постара да подбере думите си много внимателно.

— Какво всъщност ти се е случило, когато си била на осем години? Спомняш ли си нещо?

— Не. Майка ми беше излязла, бях сама вкъщи с баща ми. Нещо ужасно се случи между нас. Толкова лошо, че не мога да понеса мисълта да си спомня, нещо ужасяващо, което все още витае в тази къща и ме преследва.

„О, Боже — помисли си Харт. — Говори за сексуално насилие. Баща й трябва да я е… нищо чудно, че не иска да си спомня.“

— Защо не си тръгнеш? — попита я накрая, когато се увери, че гласът му няма да го издаде. — Просто да си опаковаш нещата и да заминеш, да оставиш всичко зад гърба си?

— Не мога. Къщата не ме пуска. Докато има тези части от мен там горе, не съм цяла. Една част от къщата иска да ме излекува, другата се храни от мен. И така, аз продължавам да се боря със страховете си и всеки път, когато се провалям, фрагмент от мен остава в тази къща. Скоро няма да можеш да се движиш тук заради различните версии на мен самата, задръстили това място.

Опита се да се усмихне на собствената си шега, но без особен успех. Прехапа устни и се извърна рязко, за да не види Харт, че в очите й напират сълзи. Той седеше там неловко, искаше да помогне, но не знаеше какво е най-добре да каже или да направи. Внезапно Френд доплува по кухненската маса и загърна като шал потръпващите й рамене.

— Хайде, хайде, не си го слагай толкова присърце, миличка. Всичко е наред, вече не си сама. Бедата е, че твърде дълго си се опитвала да се справиш с това сама. Никой ли не е пробвал да поговори с теб за това преди?

— Не. Никога не съм допускала никого тук, дори и Сузан, най-добрата ми приятелка. Единственият, който би могъл да помогне, е майка ми, но тя не би ме разбрала. А можеше и да каже, че аз съм виновна за всичко. Почина, когато бях на осемнайсет. Точно когато за пръв път се опитах да вляза в стаята и се провалих. И тази част от мен наблюдаваше погребалната й процесия от своя собствен прозорец, докато детето гледаше от друг. Оттогава само аз съм тук и ставам все по-самотна, когато парченца от мен се откъсват и попадат в плен. Никой не идва, чувстват силата на къщата „Четирите сезона“. Това е ревност, тя не иска някой, който би могъл да се опита да ме освободи, да идва тук. Изненадана съм, че ти успя да влезеш. Трябва да си много силен. Дори когато се опитвах да те убия, част от мен знаеше, че си специален.

— Аз знаех това още когато той беше дете — каза Френд. — Всичко ще бъде наред. Джеймс и аз ще се погрижим да се справиш. Ще започнем оттам, когато си била на осем, ще минем и през останалите ти същности, докато накрая стигнем до онова, което те е изплашило в началото. Тогава ще му сритаме задника.

— Извинете за минутка — обади се Харт. — Може ли да поговоря с теб насаме, Френд? Вън, в коридора?

— Разбира се, Джеймс, но не може ли да почака?

— Не, не мисля.

— О, добре тогава. Извини ни, скъпа, няма да се бавим. Ще се справиш ли за малко сама?

— Да — отвърна Поли. — Имам доста практика в това да съм сама.

Харт се изправи и излезе в коридора, Френд се плъзна по стените след него. Джеймс грижливо затвори вратата на кухнята след себе си, отдалечи се предпазливо по коридора, после погледна гневно сянката си.

— Какво, по дяволите, смяташ, че правиш? Тази жена има нужда от компетентна психиатрична помощ! Очевидно е била подложена на сексуален тормоз като дете и от страх, срам и чувство на вина е предпочела да потисне спомена, вместо да се изправи пред него. Тези другите фрагменти не са нищо друго, освен проява на раздвоение на личността. Има нужда от професионална помощ. Не може да се предвиди каква вреда биха й нанесли двойка аматьори с добри намерения!