Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Имаш предвид, че си много хора едновременно? — попита заинтригувано Харт. — Чувал съм за тях.

— Не е толкова просто — каза колебливо Поли. — Свързано е с къщата, нали разбираш. Моята къща, „Четирите сезона“. Времето се е объркало тук — коя съм и на каква възраст съм зависи от това къде в къщата се намирам.

Харт погледна към Френд.

— Чуваш ли какви ги говори?

— О, разбира се, много по-интересно е от сапунките по телевизията и не е ни най-малко сложно. Мисля, че трябва да отидем отсреща и да поразгледаме къщата й.

— Ти можеш ли да излизаш оттук? Мислех, че си залепен за това място.

— Бях, докато ти не се върна, но сега мога да отида навсякъде, където ти отиваш. Аз съм твоята сянка. Хайде, Джими, да отиваме. Искам да кажа Джеймс. Не съм излизал от тази къща двайсет и пет години и къщата на Поли ми звучи очарователно.

— Не и преди пет минути, когато искаше да я заключим някъде и да забравим за нея. Ала си прав, звучи прекрасно. Води ни, Поли. Но само ако за миг ти хрумне да вземеш пак някой нож, ще накарам Френд да се стовари върху теб като цял тон тухли. Ясно ли ти е?

— Разбира се, Джеймс. Оценявам необходимостта от предпазливост. Моля те, разбери, не ми е лесно. Не съм посрещала хора в дома си не помня откога и не ме е грижа. Ще ми се наложи да говоря за неща, които дори със себе си не обсъждам. Смятам обаче, че е време да поговоря с някого. Щом си могъщ, както се предполага, може ти да успееш да откриеш начин да ме измъкнеш от ада, който съм си създала.

— Не съм всемогъщ, Поли — каза Харт. — Не съм специален. Просто съм си аз.

— Надявам се да грешиш — настоя тя. — И заради двама ни.

Тя се надигна колебливо на крака, сякаш очакваше всеки миг той да промени намерението си, после тръгна напред и излезе в коридора. Харт вървеше точно зад нея, готов да я сграбчи или да се хвърли встрани от нея — според случая. Тя изглеждаше съвсем с всичкия си сега, но ножът й му бе направил силно впечатление. Хора с ножове винаги взимаше насериозно. Поли спря на входната врата, погледна към забития в дървото нож, после отвори вратата и излезе на улицата. Харт я последва, Френд се поклащаше по петите му като всяка друга сянка. Той внимателно заключи след себе си вратата, после тримата пресякоха пътя към къщата на Поли. На Харт му изглеждаше съвсем обикновена, но бе стоял достатъчно в Шадоус Фол, за да знае, че това изобщо нищо не значи. Времето се е объркало тук… Поли отвори входната врата и влезе вътре. Харт и Френд я следваха на няколко крачки.

Определено нещо бе сбъркано в къщата, наречена „Четирите сезона“. Харт го долавяше във въздуха — безкрайно напрежение. Усещаше как нещо го притиска, долавяше нещо целенасочено. Някой или нещо чакаше тук. Пристъпи в коридора, ярко огрян от следобедното слънце, и трябваше да устои на порива да поглежда назад през рамо. Как можеше Поли да живее на такова място? Той едва бе пристигнал и вече му се искаше да се обърне и да излезе веднага. Поли погледна назад да каже нещо и той побърза да прикрие безпокойството си. За пръв път си даде сметка, че разбира нейното напрежение, правещо я непрекъснато нервна и възбудена, подобно струна на китара, опъната докрай и доста дълго време останала в това положение. Тя се изчерви леко от погледа му и пооправи с ръка разрошената си косата, сякаш за пръв път си даваше сметка как изглежда в неговите очи.

— Съжалявам, доста е разхвърляно тук, видът ми също е занемарен. Ако знаех, че ще имам гости, щях да се постарая. Малцина идват тук, в повечето случаи така ми харесва. Хората смятат, че съм луда. Понякога и аз мисля така.

Тя се огледа, сякаш се опитваше да реши къде да го въведе.

— Трябва да се опиташ да разбереш, Джеймс — това място е опасно. Времето се движи различно тук. Нещо се случи в тази къща много отдавна, когато бях малко момиченце. Нещо ужасно. Ала не си спомням какво. Сузан ми каза, че си изгубил спомените си от детството. Аз нямах този късмет. Още помня. Спомените ме преследват, тази къща също. На горния етаж има четири различни стаи и във всяка от тях аз съм друг човек. Четири различни версии на мен самата. Тук долу нещата са по-стабилни. Позволява ми се да съм самата аз. Ела в кухнята. Там ще сме в безопасност, а е и в най-отдалечената част на къщата, тя няма да може да ни чува като говорим.

Поли го поведе надолу по коридора към кухнята, като бъбреше възбудено през цялото време. Харт не успяваше да следи и половината от онова, което казваше, но все пак слушаше внимателно, за да открие какво се е случило преди много време с Поли и нейната къща. В кухнята беше разхвърляно, но бъркотията бе приятна — от онези места, където знаеш кое къде е и не ти се налага да търсиш. Всяка свободна повърхност бе зарита от вещи, но нямаше никаква мръсотия, а подът бе безукорно чист. Поли махна един стар пуловер от някакъв стол, пусна го небрежно върху дъската за изцеждане и покани с жест Харт да седне. Той седна и незабелязано побърза да се увери, че Френд е още с него и наблюдава как Поли се суети из кухнята, докато прави кафе. Не спираше да приказва, може би защото се страхуваше от това, какво ще изпълни тишината, ако тя не се погрижеше за това.