Саймън Грийн - Шадоус Фол

Сенки… Думата отекна в него като звън на огромна желязна камбана, в мислите му внезапно колебливо се мярнаха спомени, като разбъркана колода карти. Опита да ги сграбчи, но те се изплъзнаха, недооформени и незавършени и тогава един от тях го порази с яснота и вдъхновение. Той бе самотен като дете, затова си бе измислил въображаем приятел. Назова го с логиката си на дете, в която отсъстваха всякакви сложни думи, просто така: „Френд“ 32 32 Friend (англ.) — приятел. . Разговаряше с него, доверяваше му се и неговата сянка Френд го пазеше от всички чудовища, които го плашеха нощем. Споменът го изненада и очарова. Никога не бе смятал себе си за изобретателен. Жалко, че неговият приятел не бе наоколо, би могъл да се възползва от малко защита.

Импулсивно вдигна ръце и изобрази някаква сянка на стената пред себе си. Не бе правил това от дете, но старите умения бързо се върнаха, сякаш бе едва вчера. Заек с потрепващи уши, птица с разперени криле, маймуна и патица. Сенките подскачаха и танцуваха на стената пред него съвсем като истински. Харт се усмихна и отпусна ръце. А сенките останаха по местата си.

Харт отстъпи крачка назад, дъхът му секна в гърлото. Ръцете му бяха встрани до тялото, а сенките все така стояха на стената, макар че вече нямаше причина да са там. Размърдаха се отново и повториха изображението с гъвкавост и лекота, после се спуснаха бавно надолу по стената и оформиха друга една сянка — неговата собствена. Той рязко дръпна краката си назад, за да избегне контакта с нея, а тя се изправи назад — човешка фигура, висока колкото него, със скръстени на гърдите ръце.

Частица от Харт искаше да се обърне и да избяга, но след нещата, които бе видял в Шадоус Фол, една сянка със собствена воля всъщност не бе толкова страховита. А имаше и нещо почти… познато в нея. Беше виждал това като дете. Помнеше го. Неговият Френд.

— И къде, по дяволите, беше ти? — чу се леден глас. — Обръщам гръб за пет минути и ти изчезваш за двайсет и пет години! Поне можеше да оставиш бележка. Това ли ти е благодарността за това, че се грижих за теб през всичките тези години? Когато баща ти беше на работа, а майка ти бе твърде заета? Винаги бях до теб и каква ми е наградата? Двайсет и пет години в една празна къща. Нямаш с кого да говориш, нямаш компания. Ако не трябваше да чистя и да подреждам къщата, щях да съм се побъркал. Никой не се отбива, единствената съседка е онази луда жена отсреща, горкото дете… и единственият канал по телевизията дава само сапунки. Плюс това че неведнъж, а цели три пъти отец Калахан се опита да ми приложи екзорсизъм. Трябва да е щастлив. Аз съм сянка, а не дух, което във всички случаи води до по-интересен живот. Е? Няма ли какво да ми кажеш?

— Очаквах да ми се отвори възможност да вметна нещо — каза Харт.

— Моля, извини ме задето дишам… което всъщност не правя в моя случай. Ако ти беше прекарал двайсет и пет години сам вкъщи — и ти щеше да си приказваш сам.

— Френд — назова го Харт. — Липсваше ми. Дори когато не можех да си спомня за теб, някъде дълбоко вътре в мен усещах липсата ти. Как бих могъл да те забравя?

— Не бих се докосвал до такава тънка струнка за нищо на света. Е, не стой така. Къде беше, какво прави досега, разкажи ми всичко.

— Има пророчество. Трябваше да напуснем града набързо — или хората щяха да ни сторят зло. Щях да те взема със себе си, ако можех, но дори тогава знаех, че ти не би оцелял извън Шадоус Фол. Забравих всичко, когато заминах, но продължавах понякога да сънувам за теб.

— Отвели са те — повтори тихичко Френд. — Знаех си, че не би си заминал просто така и не би ме изоставил. О, Джими, толкова ми липсваше!

Сянката се хвърли напред и го обгърна като жив плащ от тъмнина. Усети я как натежа в ръцете му, сърцето й биеше учестено до неговото. Трябваше да е малко страшничко или поне тревожно, но не беше. Бе сякаш притискаш в шепата си едно топло паленце с блеснали очи и изпълнено с огромна любов. Накрая Френд се поуспокои, оттегли се и зае отново мястото си на драперия върху стената.

— Хубаво е, че си пак тук, Джими. Тук ли ще останеш?

— Предполагам. Къщата сега е моя. Майка ми и баща ми са мъртви.

— О, Джими, съжалявам. Наистина. Виж, явно много неща са се случили и искам да чуя всичко, но няма защо да бързаме, нали? Разполагай се в голямата стая и си почини, а аз ще ти приготвя едно хубаво кафе.

Харт вдигна учудено вежди.

— Как ще го направиш, като нямаш тяло?

— Ще импровизирам — отвърна невъзмутимо Френд. — Имам толкова тяло, колкото ми е нужно, за да си върша работата. Как си мислиш, че поддържах къщата чиста и подредена през всичките тези години? Въпрос на желание. Сега прави каквото ти казвам и може да получиш шоколадови бисквитки с кафето. Винаги си ги харесвал.