Саймън Грийн - Шадоус Фол

Не му отне много време, за да проумее как да я отвори, да издърпа сгъваемата стълба и да се изкатери горе. Бе тъмно, тясно и определено миришеше на мухъл, но нещо в това място го привличаше. Усети го. Протегна ръка и включи единствената крушка — едва когато го стори осъзна, че е знаел мястото на ключа и не се е наложило да го търси. Огледа се бавно. Тясното пространство бе запълнено със стари кашони и десетки книжни пакети, завързани с връв. Наведе се над най-близкия кашон и махна парчето плат, което скриваше съдържанието му. Оказа се, че са още купчини хартия, поставени в книжни торби с дати върху тях. Харт измъкна една и набързо ги прелисти. Възстановени данъци, финансови извлечения, разписки. Остави ги — те не означаваха нищо за него. Премина към следващия кашон и дръпна плата. Бе пълен догоре с играчки.

Остана на мястото си, приведен над кашона. Всички играчки, които някога си имал или си изгубил, се озовават накрая в Шадоус Фол. Счупените и онези, които майка ти е изхвърлила, плюшената играчка, обичана чак докато се разпадне, и триколката също. Нищо никога не се губи наистина. Всичко се озовава в Шадоус Фол рано или късно. Такова място е то. Харт коленичи до щайгата, без да откъсва нито за миг поглед от играчките, сякаш се боеше, че могат да изчезнат, ако за миг спре да ги гледа. Посегна и извади първото нещо, което му попадна. Бе механична играчка — Батман, стар и грозен, функционален, от груба пластмаса в ярки цветове. Нави стърчащия отстрани ключ и плоските ходила запристъпваха тежко нагоре-надолу. Харт бавно се усмихна. Спомняше си го. Спомняше си как седи пред телевизора, гледа шоуто на Батман с Адам Уест и Бърт Уорд. По едно и също време, един и същи канал. („Не сядай толкова близо, Джими. Вредно е за очите.“) Спомените бяха кратки и ясни, като кадри от някакъв филм. Постави фигурката на пода и тя се отдалечи наперено, като бръмчеше силно и се поклащаше тромаво. За миг се запита дали самият Батман живее в Шадоус Фол, но май не. Героят все още бе популярен. Хората все така вярваха в него.

Следващото нещо, което измъкна от щайгата, бе старо издание на Далек 30 30 Dalek (англ.) — измислена извънземна раса мутанти от телевизионната поредица „Доктор Ху“. с твърди корици. Поредицата по Доктор Ху от времето на черно-белите филми, докато все още бе страшен. Харт бавно прелисти книгата и с това откъслечни спомени нахлуха внезапно — как седеше в леглото прекалено рано в коледното утро, четеше новата си книжка вместо, както трябваше, още да спи. В мига, в който ги откри, историите му се сториха познати, но само спомените изплуваха. Те не му казваха нищо за момчето, което ги бе прочело.

Колички Тъндърбърд. Астън Мартинът на Джеймс Бонд със седалката катапулт. Батмобилът, който изстрелваше ракети и имаше трион за метал, скрит под капака. Кутия, пълна с различни модели войничета — имаха вид сякаш бяха водили дълъг и активен живот. Оръжие с формата на реактивен самолет, което изстрелваше лепящи се стрелички. Домашни и диви животни, разхвърляни небрежно. Влакчета, все още в кутиите. Колекция от пластмасовите чудовища на Аврора 31 31 Aurora Plastics Corporation — основана през 1950 г., първият модел пластмасово чудовище е на Франкенщайн през 1961 г. .

Спомените изплуваха и изчезваха, връщаха неясния, но все по-конкретен образ на едно малко момче, дребно за възрастта си, срамежливо и затворено, което играеше със своите играчки, защото имаше малко деца на неговата възраст, с които можеше да поиграе. Но и защото още тогава имаше нещо странно в него… Харт седна до кашона, загреба с ръка елементи от лего и ги остави да падат между пръстите му като пясъка в пясъчен часовник. Спомените изплуваха бавно, краткотрайни и несвързани, оставяха смътно усещане за детето, което някога е бил. Причиняваше му дискомфорт. На малкия Джеймс Харт не му липсваха грижи и любов, но повечето от времето си прекарваше сам. Не си спомняше защо, но имаше неприятното предчувствие, че няма да му хареса да научи отговора. В неговото детство имаше нещо странно. Нещо потайно около самия него.

Прекалено загадъчно дори и за Шадоус Фол.

Внезапно го побиха тръпки от ужас, сякаш нещо се бе размърдало за миг дълбоко в него. Задържа дъх в очакване да види дали ще се повтори и ще придобие по-определена форма, но нищо не се случи. Порови с безразличие в останалите играчки, но никакви други спомени не изплуваха. Погледна към разпръснатите по пода на таванската стая и единственото, което му хрумна бе, че в света отвън има колекционери, които биха платили цяло богатство за такива стари вещи. Някои от чудовищата на Аврора дори не бяха сглобени, все още си стояха в кутиите. Той заразглежда ярките рисунки по капаците на кутиите, познатите образи на Франкенщайн, Дракула, Човека вълк, и внезапно се усмихна, защото му хрумна, че самите герои може да се разхождат някъде из Шадоус Фол и да живеят в комфортно уединение. Вероятно би могъл да ги накара да поставят автографите си върху някои кутии…