Саймън Грийн - Шадоус Фол

Той вдигна играчките и ги прибра внимателно на място. Погледна към останалите кашони и пакети, но не изпита желание да надникне в тях. Някакъв вътрешен глас му подсказваше, че няма нищо полезно за него там. Играчките го бяха довели до таванската стаичка и бе получил всичко, което можеше да му се даде. Тръгна по стълбата надолу, качи се пак да изключи лампата, слезе отново и прибра сгъваемата стълба. Заслиза по стълбището и спря в подножието. Имаше силно предчувствие, че все още не е приключил тук. Оставаше още нещо, нещо важно. Той се огледа и коридорът отвърна на погледа му, открито и невинно. Тръгна бавно напред, привлечен от огледалото, което висеше на стената. Оттам го гледаше собственото му отражение, навъсено и озадачено. И докато гледаше, лицето се променяше незабележимо — от огледалото го гледаше баща му. Неговият баща, по-млад и енергичен и може би мъничко изплашен.

— Здравей, Джими — каза баща му. — Съжалявам, че се появявам така изневиделица, но времето не е на наша страна. Ти знаеш. Оставям това съобщение за теб точно преди да тръгнем, програмирано е да се включи само в твое присъствие. Има толкова неща, които искам да ти кажа. Щом си се върнал, значи майка ти и аз вероятно сме мъртви. Надявам се, че живяхме добре заедно, докъдето и да сме стигнали. За мен ти си все същото малко момче, но предполагам, че вече си станал мъж. Каквото и да се случи, помни, че майка ти и аз те обичаме много.

Напускаме това място заради пророчеството. Надявам се никога да не ти се наложи да се върнеш и това съобщение никога да не бъде активирано, но твоят дядо, моят баща, много настоява да избереш сам дали да се върнеш. И така, предсказанието е твърде неясно. На практика се казва само, че съдбата ти е свързана с тази на Вратата към вечността и на теб е предопределено в някакъв бъдещ момент да изведеш Шадоус Фол до края. Това ще изплаши много хора, а хората пристъпват към насилие, когато са изплашени. Новината за предсказанието все още не е стигнала далеч, затова тръгваме сега, преди някой да реши да опита да ни спре. Не зная как ще те посрещнат, ако избереш да се върнеш, но каквото и да се случи, дядо ти ще бъде тук да те защити.

Джонатан Харт замълча, погледна през рамо, после отново към сина си.

— Джими… трябва да тръгваме. Бъди щастлив.

Внезапно от огледалото го гледаше отново неговото собствено лице. Изглеждаше пребледнял и шокиран. Не бе виждал баща си като млад. Нямаше никакви снимки от този период и сега Харт разбра защо. В очите му напираха сълзи, когато се извърна от огледалото. Не можа да се сбогува с баща си, нито с майка си. Те потеглиха с колата, както всеки друг ден, а той разбра, че се е случило нещо лошо едва когато дойде полиция и му съобщиха, че са загинали в катастрофа. В началото не им повярва, не преставаше да повтаря, че баща му е твърде добър шофьор, за да допусне автомобилно произшествие. Не спираше да повтаря това до мига, в който трябваше да идентифицира телата в моргата. След това доста време не каза нищо повече за каквото и да е.

— Сбогом, тате. Сбогом.

Подсмърча малко, запримига бързо. Нямаше време за това. Скоро същите хора, които бяха прогонили семейството му от Шадоус Фол, щяха да научат, че се е върнал, и тогава адът щеше да се разтвори. Той трябваше да открие истината за своето семейство и за пророчеството, а това означаваше да потърси дядо си. Бащата на баща му, този който бе оставил картата и инструкциите, довели го обратно в Шадоус Фол. Посланието в огледалото изглежда подсказваше не само че дядо му все още живее тук, но и че в действителност има достатъчно власт, за да е в състояние да защити своя внук. Харт се намръщи. Родителите му никога не говореха много по семейни въпроси. Бе израсъл без баба и дядо, без вуйчовци и лели, братя и сестри и не бе му се сторило странно, докато приятелите му от училище не му обърнаха внимание. Тогава бе задал някои въпроси, но отговори не получи. Родителите му просто отказваха да разговарят за това. Измисляше си всякакви фантазии след това. Представяше си, че е осиновен или отвлечен, или пък че баща му е бил свидетел на някакво престъпление и е помогнал да тикнат някой голям бос на мафията зад решетките и трябва да се укрие някъде, за да не го убият. Накрая реши, че гледа твърде много телевизия, и заряза темата. Предполагаше, че все някой ден родителите му ще се решат да му кажат. И после изведнъж вече ги нямаше.

Осени го мисъл. Щом дядо му все още е тук, сигурно има и други от семейството. Може би братовчеди, достатъчно далечни, за да са останали незабелязани за врага. Тази дума го смрази. Врагове… Хора, които биха го наранили, дори убили заради онова, което някой ден би могъл да стори. Предполагаше, че би следвало да се чувства застрашен, дори изплашен, но това бе нещо съвсем ново, твърде странно. Не би могъл да го вземе насериозно. В противен случай ще се изправи срещу сенките.