Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Това е само загрявка, Лестър. Истинските предизвикателства тепърва предстоят. Но си прав, спекулация е. Елфите не обичат да губят.

Тълпата нададе мощен рев — небивал вой от хиляди гърла. Голд се огледа бързо, после зяпна и се вторачи в онова, което се появи в средата на Арената. Никога не бе виждал това нещо на живо, но знаеше какво е. Бе виждал този образ през целия си живот в книги и филми — огромна, страховита фигура с клинообразна глава, която бе стърчала на фона на древен пейзаж, много преди раждането на човека, безмилостен убиец, който не среща съпротива — и когото никой не може да спре. Двата предни крака изглеждаха абсурдно малки за грамадното туловище, но силата на този звяр бе в ужасните му челюсти, в огромната паст, пълна със зъби. Масивните крака стъпваха тежко по окървавения пясък, звярът се въртеше и мяташе в центъра на арената, дългата му опашка плющеше зад него. Изглеждаше невъзможно такова огромно нещо да се движи толкова бързо. Голд го гледаше със страхопочитание, ледени тръпки на първичен, атавистичен страх пъплеха в него. Дяволът бе изпълзял от древността. Огромното влечуго, кралят на динозаврите, най-могъщият звяр. Тиранозавър Рекс.

Той наведе огромната си глава и изрева предизвикателно към ликуващата тълпа. Зъбите му бяха като ножове, вътрешността на неговата паст бе яркорозова, подобно на евтин захарен памук. Лъскавите рогови плочки непрестанно преливаха и лилаво и зелено, изсъхнала кръв се бе спекла по сгърчените предни лапи. Той стъпваше тежко напред-назад в средата на арената и тракаше грамадните си челюсти като стоманен капан, надаваше предизвикателен рев, който тълпата някак удържаше с незнайни магии. Разтърси клиновидната си глава гневно, малките очички се оглеждаха свирепо за някой пропуск в капана, в който бе попаднал. После усети нещо, грамадната глава се извърна бавно и той се вторачи в Оберон и Титания, седнали в ложата си. Звярът пристъпи към тях, масивната уста се затвори в невесела ухилена гримаса и не се случи нищо, което да го спре. Той набираше скорост, а Оберон и Титания скочиха в миг на крака, осъзнавайки че магическата защита вече не действа. Елфите по местата под кралската ложа се блъскаха един друг в опит да се махнат от пътя му. Титания измъкна меч. Оберон направи някакъв магически жест, но нищо не последва. Измъкна своя меч и двамата владетели застанаха един до друг и зачакаха тиранозавърът да стигне до тях. Звярът спря пред кралската ложа и заобръща глава от една на друга страна, изучавайки ги първо с едното око, после с другото, сякаш преценяваше как да ги погълне.

— Доколко са в опасност те всъщност? — попита Голд. — Искам да кажа, не могат да бъдат убити, нали?

— Технически казано — не — отвърна Морисън. — Ала да бъдеш разкъсан, изяден и смлян от такава грамада може да се окаже прекалено дори за елф.

— Защо не го телепортират там, откъдето е дошъл?

— Предполагам, че вече са опитали, но нещо не е проработило. Нещо става тук…

— Е добре, защо те не се телепортират далеч оттук?

— Не могат. Ще бъде проява на страх, петно за тяхната чест.

— Те самите ще представляват петно на пода на тази ложа, ако не сторят нещо, и то скоро. Защо никой не им помага?

— Защото — започна търпеливо Морисън — защитата не просто е отказала. Някой е извършил саботаж. Това е опит за убийство. Някоя фракция в Съвета на елфите е решила, че настоящите владетели им пречат. Защото са твърде отстъпчиви или пък недостатъчно твърди. Оберон и Титания трябва да победят звяра, за да докажат, че заслужават властта. Никой няма да им помогне от страх да не се обвърже с губеща страна. И както изглежда, ще трябва да го убият без никакъв достъп до магии. Убийците вероятно блокират магическите сили на Оберон със своите собствени, в противен случай досега щеше да е превърнал това нещо долу в разтопена локвичка. Не, ще трябва да го убият по трудния начин или да умрат, докато се опитват.

— А могат ли да го убият? Без магия? — попита Голд, гледайки невярващо живата планина от мускули и рогови плочки.

— Не знам. Не бих заложил на това. Обикновено елфите се изправят срещу нещо подобно по десетина и повече, всички са въоръжени до зъби с магически оръжия и устройства. Дори и тогава винаги има по някой пострадал. Оберон и Титания имат нужда от шампион, но никой не е толкова луд. Лестър, те ще умрат. Мои приятели са, но не мога да сторя нищо, за да ги спася.

— По дяволите! — възкликна Лестър Голд, Човекът на действието, Тайнственият отмъстител. — Не мога да позволя това да се случи, нали?