Саймън Грийн - Шадоус Фол

Сякаш по команда сприганите се устремиха напред като едно цяло, а тълпата се смълча с широко отворени в очакване очи. Акулите се обърнаха да посрещнат елфите и двете страни налетяха една на друга. Акулите тракаха с челюсти по размятащи се крайници, но някак си все ставаше така, че ръцете и краката се оказваха съвсем мъничко по-надалеч. Акулите се въртяха, нападаха с шеметна скорост, но сприганите вечно се изплъзваха, нарастваха или се свиваха в точния момент. Те танцуваха сред акулите с презрителна лекота, разцепваха огромните глави и светлите кореми с ноктите на ръцете си. Нямаха оръжия, но ноктите им се забиваха дълбоко и кръвта бликаше по пясъка, който я очакваше. Акулите обезумяха от миризмата на кръв и от това, че плячката им се изплъзва. Изведнъж четири от тях се обърнаха срещу един сприган, притиснаха го и се нахвърлиха срещу него с дива прецизност. Още кръв се проля по пясъка, златиста кръв, а раненият елф нарастваше и се свиваше на внезапни пориви, сякаш се опитваше да открие форма и размер, в които раните нямаше да съществуват. Другите спригани се хвърляха яростно срещу акулите, за да ги принудят да се отдалечат от ранения. Те отстъпваха неохотно, заслепени от собствената си болка и кръв. Раните на елфа вече се затваряха и след секунди той се озова отново при другите, затанцува край акулите и отново започна да ги дразни.

Битката или танцът не бяха продължили повече от десетина минути, но на Голд му се сториха цяла вечност. Не му бе необходимо много време, за да осъзнае, че акулите нямат повече шанс от биковете в испанската корида. Цялата тази работа бе някакъв ритуал, несъмнено традиционен, и въпросът не бе дали и кога акулите ще умрат, а как. Елфите ги убиваха бавно, една след друга, и макар че тълпата аплодираше смелостта на сприганите, Голд виждаше само жестокостта. Даже и акулите заслужаваха по-добра участ. Би му харесало да отмести поглед, но знаеше, че елфите ще вземат това за проява на слабост или за обида, така че продължи да седи и да наблюдава и усети как бавно в него се надига гняв.

Последната умираща акула се спусна надолу към пясъка с корема нагоре, кръв шуртеше от десетина дълбоки рани. Сприганите разкъсваха телата на акулите, деряха и изяждаха огромни парчета плът, а публиката се смееше и аплодираше. Морисън се присъедини от учтивост, а след малко и Голд стори същото. Сприганите и акулите изчезнаха и започна следващата игра.

Седмина елфи в изящни златни доспехи се изправиха срещу три пъти повече ходещи мъртъвци. На Голд му отне известно време да осъзнае, че бе дошъл ред на комедията. Личовете 29 29 Lich, liches — немъртво създание, обикновено бивш магьосник или крал, използвал магическо заклинание, за да постигне безсмъртие като ходещ труп. Изобразявани като смъртнобледи, мършави, почти като скелети. бяха въоръжени със саби и брадви и можеха да понесат всякакви наранявания, а единственият начин да бъдат спрени бе да бъдат обезглавени. Без глава телата се мятаха безпомощно, докато им отрежеха краката и тогава просто лежаха и потръпваха на пясъка, размахвайки напосоки оръжията си. Състезанието се състоеше в това да се определи колко от тялото на мъртвеца може да бъде отрязано преди той да бъде обезглавен и без елфът да бъде хванат. Личовете всъщност не можеха да убият безсмъртните елфи, но да получиш рана от лич бе явен позор. Битката, ако може да се нарече така, сякаш се проточи безкрайно. На Голд не му бяха по вкуса нито хумора, нито уменията на участниците, но помнеше добре, че трябва да продължи да гледа. Накрая всичко свърши и елфите напуснаха арената с маршова стъпка сред бурни аплодисменти.

След това се появиха скелети, завързани един за друг с медна жица — бяха живи и крещяха, а после — същества от лумнали пламъци. Елфите разгромиха първите и се подиграха с вторите. Върколаците бяха най-добри. Можеха да бъдат поразени само със сребърно оръжие и се сражаваха с ненадмината ярост, но накрая дори и те умряха. Елфите се справиха и с тях. За Голд всичко това бе противно, но дълбоко в него някаква първична част откликна на битките и кръвта и той се усети, че си задава въпроса какво би било, ако се изправи срещу някоя акула, лич или върколак просто така, за кеф. Бе се сражавал с чудовища в своето време, но само по необходимост, никога за спорта. Рядко бе убивал, и то за да спаси някого, никога за удоволствие. Впрочем той не бе неуязвим като елфите. Игрите може и да изглеждаха впечатляващи, но в края на краищата нито едно от нещата, пред които се бяха изправили елфите, не представляваше истинска заплаха за тях. Каза това тихичко на Морисън и бардът кимна в отговор.