Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Не знам защо продължавам да ти задавам въпроси. Изобщо не ми се нравят отговорите ти. Можем ли да се върнем в Шадоус Фол оттук?

— Не и без помощта на елфите. Лестър, каквото и да се случи тук, каквото и да видиш, не можеш да нервничиш. Те ще го приемат за обида и са много докачливи на чест. Запомни: има фракции в Съвета, които направо ги сърби да им дадеш и най-малък повод да нападнат града.

— Всъщност и сам стигнах до този извод — каза Голд. — Имам очи. Колко остава до началото на Игрите?

— Всеки момент ще започнат. Чакаме само Оберон и Титания да дадат знак, че са готови. Това е тяхната ложа, там горе, вляво.

Голд погледна нататък и видя двамата владетели да седят спокойно в тройно по-голяма ложа от тази, в която се намираше той. Налагаше се да е с тази големина, за да побере двата трона от слонова кост. Гирлянди от непознати цветя украсяваха ложата им, резба от злато и сребро ограждаше инкрустираните скъпоценни камъни с невиждана големина и блясък. Оберон вдигна ръка и шепотът сред гъстите редици от елфи внезапно секна. Отпусна я и изневиделица в кралската ложа изникна висок елф. Беше гол, от гърба му се стичаше на струйки кръв резултат от току-що нанесен побой с камшик. Той коленичи пред Титания, която му подаде сребърен бокал. Той го доближи и задържа твърдо пред гърдите си, тя извади от ръкава си нож и преряза гърлото му. Златиста кръв бликна от раната и се изля в бокала. Ръцете на елфа го държаха, без да трепнат. Титания изчака докато бокалът бе почти пълен, потопи пръст в кръвта и очерта линия през гърлото си. Оберон се наведе напред и тя повтори процедурата с него. Голият елф се олюля леко на коленете си, но бокалът все така не трепваше в ръцете му. Оберон направи рязък жест и въздухът погълна коленичилия елф. Голд се обърна към Морисън.

— Е, добре. Защо, по дяволите бе всичко това? Ще умре ли този елф?

— Едва ли. Използват все него за откриване на Игрите от векове насам. Наказан е, но не съм сигурен, че някой вече помни защо. Такива са феите — само традицията е от значение.

Оберон направи стремителен жест с ръка. Въздухът се размърда и запращя, а огненото небе сякаш се разгоря по-ярко. Оберон и Титания се облегнаха назад в троновете си и Игрите започнаха.

Първи бяха акулите. Между два последователни мига внезапно се появи цяло стадо и те заплуваха бавно над пясъка, извиваха се и се плъзгаха зловещо във въздуха, сякаш бяха шамандури в невидим океан. Бяха огромни — трийсет фута дълги, устите им бяха осеяни с остри зъби. Матовосиви, с по-тъмни перки, те се извиваха една около друга като преплитащи се сенки. Плуваха напред-назад в средата на Арената, сякаш изпробваха ограниченията на клетка, която само те виждаха. Голд се надяваше, че преградите са здрави. В своето време бе срещал няколко акули, но тези бяха по-големи и по-зли на вид от всичко, срещу което се бе изправял. Трябваше да изглеждат по-малки от такова разстояние, но някаква магия, присъща на тази арена, ги караше да изглеждат сякаш са на няколко ярда разстояние. Сякаш можеше да протегне ръка и да ги докосне. Само мисълта бе достатъчна да накара Голд да потрепери, но той бе скръстил решително ръце на гърдите си. Една от акулите се претърколи бавно и сякаш се вторачи в него с едното си черно безизразно око. Отчасти инстинктивен хлад прониза Голд. Нямаше мисли и чувства в ледения немигащ взор, само безкраен, зловещ глад.

Тълпата избухна в спонтанно ликуване и Голд се озърна тъкмо навреме, за да види как елфите излизат на Арената. Бяха седем, по един срещу всяка акула. Бяха високи, източени същества с удължен череп като на кон. Нямаха кожа по никоя част от тялото си, така че мускулите и мрежата от вени блестяха влажно на алената светлина. Те излязоха с маршова стъпка на Арената, сякаш да се присъединят към някакъв оркестър и спряха едновременно на известно разстояние от кръжащите акули. Поклониха се на тълпата, после започнаха да заемат различни форми — протягаха се, издуваха се, свиваха се с безумна скорост и гъвкавост. Смаляваха се до ръста на деца, издуваха се като балони до двайсет фута височина и променяха обем и форма със зашеметяваща лекота. Тълпата ревеше от възторг. Акулите наблюдаваха невъзмутимо и очакваха плячката им да отиде при тях.

— Какво, по дяволите, са те? — попита Голд.

— Спригани 28 28 Spriggan (англ.) — вид феи/елфи, подобни на дървета. Те са враждебни, пазят скрити съкровища, могат да подчинят на волята си ветровете. Обикновено изобразявани малки, те могат да се издуват до огромни размери. — отвърна Морисън, неспособен да откъсне поглед. — Гардове, побойници, въдворители на реда. Вършат всичката мръсна работа, защото я обичат. Достойни партньори на акулите. А сега млъквай и гледай. Дръж се. Ще се пролее кръв.