Саймън Грийн - Шадоус Фол

Голд го погледна решително.

— Толкова ли е зле? Всички ще умрем и никой не може да направи нищо?

— Не вярвам. Отказвам да повярвам. Трябва да са изтълкували погрешно оракула. Погрешно са разбрали. Трябва да ги убедя да не се предават без битка. Заради тях самите, както и заради нас.

— Заради тях самите? Защо?

— Защото ако повярват, че ще умрат, така ще стане. Просто ще повехнат и ще изчезнат. Случвало се е преди, когато някой елф изгуби надежда. Това е едно от малкото неща, които могат да ги убият. Трябва да ги убедим, че все още има шанс, че не може просто да се предаваш, защото изгледите за успех са нищожни.

— Ами ако не е само въпрос на шансове? Ако е сигурно? Джеймс Харт се е върнал в Шадоус Фол.

— Не мога да мисля за това сега — отвърна категорично Морисън. — Ако се опитам да мисля за всичко, ще полудея. Трябва да се концентрираме върху това, което можем да сторим.

— Извини ме, ако съм малко тъп, но какво, по дяволите, можем да направим? Какво могат да сторят един млад бард и един герой, който твърде отдавна не се продава по книжарниците, и да спасят елфите и града, щом цял народ от безсмъртни и неуязвими не може?

— Срази ме — каза Морисън и ненадейно се усмихна. — Предполагам, че просто ще трябва да импровизираме.

Голд го погледна за миг без да казва нищо, а после и двамата осъзнаха, че Съветът е притихнал отново. Огледаха се и установиха, че очите на всички са вперени в тях. Голд замръзна. Нещо се бе променило отново. Усещаше го като заряд във въздуха — странна смесица от заплаха и очакване. Голд се почувства съвсем като заек, вперил очи във фаровете на приближаваща кола. Нещо наистина неприятно идеше към него и той нямаше идея в коя посока да хукне да бяга. Погледна Морисън за напътствия, но бардът изглеждаше също толкова стъписан. Нийм и Ойзин се поклониха пред тях, в миг Голд и Морисън сториха същото.

„Ето, иде… — помисли си Лестър. — Каквото и да е то, няма да ми хареса, ама никак.“

— Въпросът е много важен — започна Нийм, а тихият й глас сякаш изпълни залата. — Не може да се решава прибързано. Ще отложим за по-късно и ще обсъдим на спокойствие. Междувременно техни величества, Оберон и Титания, ще открият Игрите. Заповядайте да участвате в тях като почетни гости.

— О, мамка му! — изтърси Морисън тихичко.

Голд бързо погледна към него. За миг му се стори, че бардът ще припадне. На лицето му не бе останала и капчица кръв, а устата му бе изкривена в странна гримаса.

— Шон? Добре ли си?

— С удоволствие ще се присъединим към техни величества — каза Морисън. — С удоволствие… Нали, Лестър?

— О, разбира се — отвърна Голд като схвана намека. — Винаги съм готов да наблюдавам игри.

Всички се поклониха поред един на друг и после елфите заговориха помежду си отново. Голд се обърна към Морисън.

— О, мамка му! — възкликна бардът разгорещено.

— Шон, кажи нещо. С какво се съгласихме току-що и защо по изражението на лицето ти ми се струва, че трябва да си плюя на петите и да хукна към най-близкия изход?

— Не си го и помисляй — каза рязко Морисън. — Да се опиташ да си тръгнеш сега е смъртна обида. Няма да те оставят да стигнеш жив до вратата.

— В беда сме, нали?

— Може да се каже така. Елфите винаги са били впечатляващи в игрите. Предизвикателство на сила и умения, остър ум и храброст. Вече гледа един дуел, доби представа за идеята им за залози, но наистина сериозната част е оставена за Арената. Изнасят такива представления, че биха шокирали и най-коравосърдечните римляни. Те самите може и да са безсмъртни, но със сигурност обичат да гледат как други същества умират. За предпочитане насилствено и чрез изобретателни методи. Говорим за битка до смърт: човек срещу елф, хора срещу всякакви видове твари и при всякакви условия. Много рядко човек бива поканен да присъства на Игрите — само в случаите, когато им трябва пушечно месо.

Голд се намръщи.

— Колко зле ще е?

— Да кажем така: ако ти се доповръща, направи го дискретно. Може да го приемат за обида. Каквото и да се случва, не можеш да правиш и да казваш нищо . В противен случай може да свършиш долу на Арената като противник в някой двубой.

— Не съм женчо — отвърна Голд. — Участвал съм в разни битки. Видял съм някои неща по мое време.

— Не като тези — възрази Морисън.

По бузите му имаше малко червенина, но все още видът му бе на човек, който се възстановява от дълго боледуване.

— А майтапът е, че не можем да се противим. От тяхна гледна точка ни оказват огромна чест.